|
Снощи влязох след доста време тук, но както вече писах в темата за задушеното, нищо ново не открих. Старите нападки, старите заяждания, старите напъвания. Скучно, досадно, емоционално изтощително, ако решиш да се връзваш и да спориш. А много хора вземат това решение, може би несъзнателно, но губят време, енергия и сили да драскат и да се напъват да се доказват, докато животът минава покрай тях. От четенето отгоре, отгоре, ми направи впечатление изразът, че в АА има скованост. Та ще се осмеля за изказване от моята гледна точка.
Аз бях скована преди да дойда в АА и да започна да живея по Програмата, която ми беше предложена и която ми донесе свобода. Докато четох това изречение, можех да почувствам физически, как съм се чувствала преди. Скована от страхове, ченето стиснато до побеляване от злоба, страх, гняв, свити юмруци, често така съм и спяла. Стиснати зъби от количествата алкокол, налети в гърлото ми от лакомията на Егото, на което все не му достигаше, от криворазбраната самота и страхове, страхове, страхове. От една страна. В миналото. Толкова далечно, толкова имагинерно вече, че не си струва да си го спомням.
От другата страна, от момента на спирането ми, моето Прераждане, Възкресение, не знам как да го нарека. С дълбока благодарност живея свободен живот, не съм стискала зъби не помня откога, юмруците ми се превърнаха в деликатно отпуснати длани, болките от скования ми врат и гръб изчезнаха като по чудо. Свободата, която намерих в АА.
За мен нещата, които чета, които чувам и които се обсъждат, не са тема за по-нататъшно обсъждане до припадък (или сковаване на ченето от говорене), а указания как да ги приложа в живота, за да изживея днешния ден свободно, комфортно, в благодарност и добро настроение.
Духовността дали е за четене или за прилагане, също няма как да се коментира, просто трябва да се изживее. И съм безкрайно благодарна за тази Висша Сила, която открих в АА, не за онзи скован религиозен Бог, от когото се страхувах и когото не разбирах.
Свободна съм. Свободна съм да обичам себе си, хората около мен, Създателя, Вселената и всеки един миг от прекрасния си Живот.
БлагоДаря на всички, които познавам и които споделиха с мен времето и знанията си.
Аз открих свобода в АА, друг може да открие скованост. Зависи кой какво търси. И това не се отнася само за АА, а за всеки един метод и начин на спиране на пиенето и живеенето на пълноценен живот. Всеки намира своя път и точно това е очарованието на Живота, според мен. Оматричването си е ..... ами оматричване. В АА или извън него, все тая.
Много се надявам всеки, който иска да спре да пие, да намери своя път. Пътя към Свободата.
Обичам ви.
Усмихни се, има изход.
|
Сковаността в АА
