| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Още АА-мантри, догми и задължителни постулати | 
                 |  
| Автор | 
alkaja-106775 (общителен) | 
 |  
| Публикувано | 21.08.14 11:04 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
					
				
			 
				Историята е споделена от жена алкохолик. Преведена от наш приятел:
 
 
 ПЪНЪТ
 
 Да, възможно е атеист да остане трезв в АА в продължение на 40 години. Не, тя не е комунист. Тя е моят спонсор и е един от най-духовните хора, които познавам. Някои от триковете, което съм научила от нея са изразите: „Къде са краката ти?“ /в Голямата книга има израз за духовността, чиято глава е в облаците, но краката са здраво стъпили на земята, в реалния живот/, „Твърдо, приятелски и честно“ и „Покрив над главата, храна на масата и някой да обичам“. Тя изпозва цялото Братство на АА като сила по-голяма от самата нея.
 
 	Опитвала съм се да споря с нея, че тя е агностик, но губя всеки път! Кой съм аз, че да се опитвам да казвам на някой в какво да вярва или как да се нарича? Твърде съм благодарна за трезвостта си, че да споря семантично с някой. 
 
 	Близо до дома на моят спонсор растели три високи бора, които й напомняли да бъде благодарна за своята трезвост и животът, с който се е сдобила и да не посяга към първата чаша. Един ден, дърветата били отсечени. Мой близък приятел й предложил да си избере един от пъновете, който той ще й помогне да пренесат в ремаркето на колата му. Докато карали, говорели за живота и се смеели. На един стоп чули шумно тупване от търкулналият се в ремаркето дънер. Спонсорът ми попитала: „Какво беше това?“, на което приятелят ми отговорил: „Това беше твоята Висша сила“.
 
 	Не мога да говоря за никой друг, но както ние го разбираме е причината да съм все още трезва. Моята интерпретация на тази сила по-голяма от мен се е преоформяла много пъти през годините. По едно време – на около две години и половина трезвост – се опитах да дефинирам какво е тази сила. Обърках се до такава степен, че отхвърлих да има по-голяма сила и никога не съм била толкова близо до пиенето. Тогава моят спонсор ме попита дали някога съм била ядосана на Бог. Отговорих й: „Разбира се“, на което тя отвърна: „Не можеш да си ядосана на нещо, в което не вярваш!“
 
 	През годините научих, че връзката ми с тази сила е моята връзка с останалия свят. Тази сила вече не е алкохолът и така животът ми се подобри неизмеримо. Разширявайки духовния си опит и пробуждане осъзнавам, че може да се научи много от един атеист.
  
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |