Re: Стъпка по стъпка / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Част от коварността на болестта алкохолизъм е заблудата, че съм честен. Мисля, че съм честен, вярвам, че съм честен, вадя аргументи, че съм честен, а пък то просто не съм честен. Или донякъде съм честен, дотолкова, колкото на моето болно его му е удобно да честничи. Оппааа.., нов глагол - да честнича - изплува в главата ми. Ха - ха - ха, Myhell!

В петък, вкарвам един събрат в клиника. Трепери, тресе се. Абстинентен ли е, в делир ли е? Не знам. Но в това състояние аз нищо не мога да направя за него, освен да го вкарам в клиника. Честен съм и от близо година и половина си казвам, край за последно му помагам, повече няма да се занимавам с него. Всъщност, аз изобщо не му помагам. В случаите досега лекарите му помагат. Детокс, "освества се", изписва се от клиниката, минава малко време и пак същото. Казва, че е честен - иска да спре да пие. Да, той наистина, за мен, иска да спре да пие. И в това си желание, пак за мен, е честен. И само толкова. Няма силата, няма честността да си признае, да приеме, че е болен, че е алкохолик. Да, той казва, че е алкохолик. Ама само казва, че е алкохолик, а в болния му мозък продължава да свети лампата с всички самозаблуди, страхове, причини, заради които има оправдание и пак започва да пие. Този събрат е един от случаите, в които се чувствам безсилен, безпомощен и разбирам каква благодат, какъв дар съм получил от Бог на 22.06.2012 година. Много случайности, събрани накуп в един ден. За мен "случайностите" са Бог. Точно с тази сестра от АА за първи път разговарям по телефона, точно в групата на АА "Има изход" отивам, краката ми ме водят на първата ми сбирка на АА същата вечер, чувам болест, болест.., което не ме плаши и до мен достига още в първия миг, че имам изход, имам решение на проблема. Е, не започнах да правя веднага стриктно и всичко, което ми се предлага в АА, но усещах без много, много да знам, че за да се лекувам от една болест с воля не става. Както казва Бил Уилсън, все едно да си лекувам хремата с воля?! Ама за хремата имам волята да си слагам в носа капки. В АА, ако съм честен, ако мога да бъда честен, ако Бог има за мен това, насочвам всичките си усилия, всичката си воля, не да спра да пия, а да практикувам програмата на АА със спонсор, да ходя на сбирки и да служа. И да разбирам, а не да имам изискването мен да ме разбират. На този събрат вчера му казвам, че повече в клиника няма да го водя. И веднага, ама веднага усещам, че не съм честен. Ще го водя. Ако пак изпадне в такова състояние и имам възможност, пак ще го заведа в клиника. Но няма да му давам стотинки да си купи един хляб и два кренвирша, няма да му казвам, идвай на сбирки, няма да ходя у тях, за да го докарам на сбирка, няма да му казвам, започвай програмата със спонсор, няма да му казвам спри да пиеш, защо не спреш да пиеш?.. Това вече съм го правил. Това вече е обгрижване. Не работи. Но в безпомощността си съм честен и се моля на Бог да направи и за него това, което направи за мен. Когато пожелае и както пожелае. И ако пожелае. И как аз най - добре бих могъл да Му служа. Да бъде Неговата воля, а не моята.

В началото, моят спонсор, или ми пишеше, или ми казваше твърде често/сега мога да кажа не, твърде често, а точно колкото трябва и когато трябва/:"Не забравяй, че се честен не, заради мен, а заради себе си и пред сед себе си." За Бог и дума не обелваше. И друго ми казваше:"Не забравяй, че търсим единствено и само своите грешки. Това най - много ни помага."

За мен, ако имам "провал", ако имам пробив, това ще е единствено и само, защото не съм честен в практикуването на Първа стъпка. Затова Първа стъпка за мен е изповед. Как така изповед? Ами така - всеки ден Първа стъпка в комбинация с Втора и Трета стъпки. На мен Втора стъпка ми казва: "Спри да мислиш,