|
И аз така си мислих, че ще направя набързо Програмата, ще получа една тлъста шестица, както винаги, и всичко ще е ок, ще потече мляко и медец
Но не е така, било е заблуда, но как да кажа, една добра и конструктивна заблуда, да направя всичко както трябва, перфектно, защото само известно време ще го правя и край, и после ще си почивам, спокойничко, хахаха...
Няма такова нещо, в това вече се убедих, чух го първо от спонсора си, после от други хора, няма да лъжа, проверих какво казват и лекарите и психолозите, които казаха същото, разказват историята на така наречения ескалатор, който се движи надолу и машинката не се вълнува аз какво мисля или не мисля, тя просто си се движи надолу.
Честно на мен много ми се иска да съм здрава и да си правя каквото аз си знам, но болестта ми и животът ми с болестта ми показва какво трябва да правя, за да съм жива. Вярно е, че една сега започвам да осъзнавам тези неща, след една година трудности и изпитания, но така е трябвало да бъде, Бог знае защо.
И така, ежедневни действия, колкото и да не ми се иска понякога, колкото и да не искам да приема, че не съм като другите, колкото и да си фантазирам понякога някакви неща, аз съм си болна.
Усещам я тази болест, все едно нося някакъв заряд, и той си стои, и чака, или тлее, и само някаква малка искра да се появи и ще стане огън, и после, иди го гаси.
Ето такава е истината.
Редактирано от spiritual66 на 13.08.14 11:32.
|
Re: Стъпка по стъпка [re: kalashnikof-205830]
