Отначало си мислех, че ей сега ще пробягам стъпките. Мен ме бива в бягането на всякакви разстояния. Разбрах че бързо се минават стъпките, но много удобно взех да забравям че те се практикуват цял живот. Не става да се лежи на стара слава като хипопотам в кална локва. Това е програма която всеки ден дава нещо ново. Ами спрях алкохола изтопурках стъпките и какво от това. Ами то алкохола може да го няма ама болестта си седи и цялата неконтролируемост я има, днес ще се появи, утре ще се появи. Ами това е за мен алкохолика в действие. Имаше моменти когато на цялата си неконтролируемост аз казвах това е Бог. Така трябва да бъде. Ама на мен така ми се искало. Та затова ми е тази програма не само да я минавам , а да я практикувам и най-вече да виждам неконтролируемостта, лудоста и неуправляемостта на живота си. И да ми бъде разкрито какво да правя със всичко това защото аз дълги години не съм можел да се справя с него. Та целта ми е един начин на живот, който не е като предишния. Но всичко това става само ако всеки ден правя нещо. Ако не правя нищо ще получавам старото. И ще си задавам онзи въпрос който и преди си задавах "Защо стана пак така?" Ми то няма какво друго да стане. Ами схванах много добре каквото съм посял, това ще пожъна.