Благодаря ти за това което споделяш.Да точно така стават и при мен нещата.Бавно и постепенно.Стъпка по стъпка.Смирение и приемане на нещата.Това е нещо което ми помага много всекидневно.А бях толкова припрян,все исках всичко да става сега и веднага.Насилвах нещата,и пак не се получаваше или ако се получи не е това което трябва да е но ме водеше лудостта че е станало на моята.Точно това мое АЗ,ми кроеше какви ли не номера.
Сега си я карам кротко,правя си това което зависи от мене и се опитвам доколкото мога да оставя нещата в ръцете на БОГ.и общо взето в 95% от филмите сам съм се вкарвал,а е било толкова просто-смирение и приемане.Поздрави.