|
Всъщнот при мен нещата си вървят точно така. Стъпчица по стъпчица. Твърде бавничко според мен, но отдавна знам че такива като нас искат да получават най-доброто, по възможност без много усилия и по възможност веднага. Но Бог знае най-добре кой какво и кога трябва да получи. Също така е наясно колко натоварване можеш да понесеш без да рухнеш. Друг е въпроса че от мен се изисква да направя някоя и друга крачка, да се понапъна, да правя особено в началото неща, които не искам и си мисля, че не мога да направя, да повървя срещу старото си аз, да си премълча, когато ми иде да крещя, да изместя мойто аз от центъра на вселената и да го навра в кучи гъз, където му е мястото. Не че успявам на 100%, често и на 50 не успявам. Но това не ми пречи да си действам. Имам си и проблеми и неуспехи. Нима това означава, че трябва да се запия? Такъв е живота. Моят максимализъм и перфекционизъм не ми вършат работа. Имам си повече отколкото ми трябва. Виж, реализма, да приемеш живота такъв, какъвто е, а не какъвто аз го искам, това се учи в движение. Бавно стават нещата. Не мога да очаквам за няколко месеца да оправя разрушеното от 20 години пиене да речем. И не става въпрос за материални загуби. Те си ги имат всички. Колко години ми трябваха, за да стигна дотук, колко заблуди да преодолея. Ами накрая, когато си бях напипал посоката, три години да стъпя на пътеката на възстановяването. Вървят нещата, бавно, постепенно, със залитания, препъвания, понякога се губя, понякога се отклонявам, но вървя. И Бог помага. Той си знае кое, кога и дали. Но трябва да направиш стъпки, да Го потърсиш, да допуснеш, че ти може и понякога да грешиш, да се довериш на друг човек, да споделиш, да вървиш срещу страховете си. Промяната е удивителна. Трудно ми е да опиша с думи нещо, което трябва да се преживее. Това изглежда невъзможно и непосилно за един алкохолик, но е факт, стига да го пожелаеш истински. Живота е хубав. Бъдете здрави!
|
Стъпка по стъпка
