|
Тема |
Re: За посланието и благодарността [re: Sandu62] |
|
Автор |
Sandu62 (член) |
|
Публикувано | 07.08.14 10:44 |
|
|
На сбирка съм в груна на АА. Има новодошъл от близо месец, който може би наистина иска честно да спре да пие, може би искрено търси помощ... И спира за два дни и пак почва. Казва ми, че иска да е като мен. И точно какво ми казва:"Искам да слизам от тази смотана шкодичка/колата ми/ с всичкото спокойствие и енергия, които ти носиш."Аз му отговарям:"Ами, хайде де, що не правиш това, което ти казвам." Той пак, искам, ама се видях с пет лева в джоба и ги изпих. И съм на сбирка, и съм пил. На сбирката присъства и алкохолик, който е повече от две години трезвен. Идва от време на време на сбирки. Казва честно, че го мързи да идва, предпочита да се разтушава във фейса.Това го казва, споделя честно. И какво от това. Не практикува програмата със спонсор и пак честно казва, че все някога трябва да го направи. Кога? Ще се види. Но ето какво казва новодошлият на този брат с повече от двегодишна трезвост, по - точно го пита, а аз слушайки съм безкрайно благодарен:"А бе, Х., толкова си тъжен, толкова самота усещам в тебе по очите ти, как издържаш да не пиеш толкова време - две години, цели две години?" Нищо не си обяснявам, нищо няма и да ви кажа повече, но повтарям, аз съм благодарен, че чух точно това на тази сбирка и ми е достатъчно за днес.
Редактирано от Sandu62 на 07.08.14 10:45.
|
| |
|
|
|