Re: Димчо Дебелянов / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

СЛУШАЙ или Изчакайте
Един млад и успешен бизнесмен пътувал по квартална улица, но карал малко прекалено бързо новия си Ягуар. Той забелязал деца да тичат измежду паркирани коли затуй намалил като помислил да е видял нещо.
Когато преминал с колата не видял деца, както очаквал, но за негова изненада отнякаде префучала тухла, която се забила в страничната врата на новия му ягуар! Ядосано натиснал спирачки и се върнал обратно на мястото, от където бе хвърлена тухлата. Скочлил нервно от колата и сграбчил хлапето, което бе хвърлило тухлата, и след като го затиснал срещу паркирана кола му изкрещял. „Какво правиш бе глупак? Луд ли си? По дяволите, какво бе това?“ Обвзет от ярост за ударената кола егоцентрика продължил. “Колата е нова. Не знаеш ли, че тая тухла ще струва много пари!
"Извинявам се господине." Промрънкало детето. "моля да ме извините." "Съжалявам, но аз не знаех какво друго да направя!" признава детето. “Хвърлих тухлата, защото никой друг не иска да спре“. Сълзи струеха по брадичката на момченцето, и в същото вереме с пръст посочи место около паркираните коли. „Това е брат ми", каза той. "Без да искам на тротоара се обърна и падна от инвалидната си количка, а аз не мога да го вдигна.“ С разтраперено гласче, момченцето попитало, “Бихте ли, моля ви, да ми помогне да го върна в инвалидната количка? Той е ранен, а е и прекалено тежък за мен.“ Засрамен и останал без думи, шофьорът едва преглътна горичивата буца засъхнала на гърлото му. Вдигна момъкът и му помогнал да се намести в инвалидна си количка, след което извадил кърпичка и избърсал кървавите ожулвания и проверил дали всичко е наред.
“Благодаря ви господине и нека Бог да ви благослови.“ Благодарното детето му каза.
С тежко сърце бизнесмена продължил да наблюдава момченцето да бута инвалидната количка на брат си по тротоара към дома им.
Обратно до Ягуара, пътя му се сторил извъноредно дълъг. Бавна, но явно поучителна разходка. До ден днешен не е направил ремонт на страничната врата. Вдлъбнатината стой за да му напомня да не минава през живота толкова бързо да се налага някой да хвърля тухла по него, за да привлече вниманието му.

Бог шепне в нашите души и говори тихом на нашето сърце. Понякога, когато ние нямаме време да Го чуем се налага да хвърли тухла по нас.
Това е нашият избор: Вслушайте се на шепота Му, или изчакате някоя тухлата да ви цапне!