Това не е опияняване от успешната работа, в смисъл не е радостта от успеха, от хубавото, мисля, че е нещо различно.
Това е опияняване, като желание да се избяга от реалността, аз все още имам такива състояния, в моменти на напрежение, на неувереност, на несигурност, търся нещо, или някой, или не знам точно какво, с което да избягам от случващото се.
Всъщност не мога да определя защо и кога се случва, в смисъл, не го прогнозирам, просто се случва, обхващат ме някакви крайни и неприятни състояния, свързани с реалността, която ми идва в повече, и не искам да я приема, или не мога да я приема, и тогава търся спасение в нещо, което да ме извади от реалността.
Не знам дали добре го обясних.