Не знам, дали е подкрепа, Spiritual, но чувствам, че се говорим на един език. Може би е инакомислие, но може и да е еднаквост, може да сме под един калъп излети. Това за мен, вече близо година и два месеца, няма значение, ама абсолютно никакво значение. Всеки би могъл да влезе тук и всеки, ако честно желае, ей така, от нищото ще проумее от споделеното кой е инакомислещ, кой се бъзика, кой иронизира или се самоиронизира, кой е гневен, кой е честен, кой е интелигентен, кой е псевдоинтелигентен, кой е умен, кой е прост, кой се прави на умен и кой се прави на прост...Такива ми ти работи, Spiritual. Радвам се на твоите преживявания, които ти носят удовлетворение, покой и може би да изпитваш това невероятно чувство на благодарност, а не на единственост и себеправедност.
Днес навършвам 52 години. Това е третият ми рожден ден и трезвен, и откакто съм в АА. Тази сутрин се събудих в четири и петнадесет. Имах време за тишина, размисъл и молитва. Пак легнах. Жена ми, дъщеря ми и гаджето й ме събуждат към седем и тридесет с песен, много пожелания, много подаръци. Не ми пожелаха трезвост. Знам защо. Те приемат моето поведение за константа, те забравят, че съм алкохолик. Те се радват и са благодарни, че в момента живеем точно така, както живеем. Преди време без повод, жена ми каза:"Никога не съм и помисляла, че ще мога пак да живея спокойно с теб и ще можем да се смеем, ей така, просто се смеем.., както беше преди 15 години, както беше преди 30 години. Е, добре, тази сутрин пием кафе, дъщеря ми прави снимки, аз пускам майтапи, забавлявам... И представяш ли си, Spiritual, аз перфекционистът, аз умникът, аз вездесъщият не съм купил по един бонбон да ги почерпя?! За мен вече е важно чувството, точното чувство в точното време, в Неговото време...И разбира се, кеф ми е, трезвен съм, има време, докато тръгна за работа, паля колата, отивам до "Кауфланд", купувам една торта "Гараш"/жена ми е луда по тази торта с орехови платки, с много орехови ядки, с много шоколадов мус, с много шоколад.../, връщам се вкъщи, духам свещи, дъщеря ми отново прави снимки и сега ти пиша, когато вече съм в офиса. Не е дошъл още художникът на новия филм, в който започвам от днес работа. Ще снимаме да края на август. Филмът е документален, ще бъде кратък, немска му работа. Така, че аз засега идвам на Конвенцията в Кранево. Надявам се и ти да дойдеш. Обещаваш ли, че ще свършиш ремонта дотогава?.
Редактирано от Sandu62 на 06.08.14 10:58.
|