|
За всичко, което ще споделя тази сутрин първо ме провокира част от поста на 64stefana, а именно:"Няма да забравя първата си он-лайн сбирка, на която чух истинското послание от наши събратя от Стара Загора и човека от Австралия, който тук беше съсипан от клевети.Пишете, че няма вече хора, на които да помага?" И второ, по повод казаното от... /не помня от кого/, че в последните страници тук няма какво свястно нещо да се прочете, на случаен принцип кликвах тук - там назад във времето и ето на какво попаднах, копирам:
"23.08.2008. Алки.
Предлагам пред прага на коледа във форума на Алкохолно зависими да си окичим една елха с лични недостатъци, а за звезда ярко да свети най-горе да закачим нашето его.
23.08.2008. Некой.
Алки, а ти би ли закичил твоите недостатъци на елхата? Или очакваш само другите да го направят.
Аз не бих го направил, защото елхата е за подаръци и за позитивно настроение.
У нас от няколко дни има елха 1.50 м. (няколко години се съпротивлявах срещу изкуствените елхи, но се предадох и сега виждам колко е удобно
Детето я накичи с такава радост и елхата грее.
Не ми се връзва да я погледна и да си представя на нея разни недостатъци и уродливости.
На нашата елха отгоре свети голяма златна звезда, има лъскави топки, лъскави сърца и лъскави шишарки, висят три снежни човечета, няколко снежни топки и едно чорапче за подаръци. Покрита е със сребристи лентички и един гирлянд.
Утре ще купя пеещи лампички, че старите са повредени.
Под елхата е дядо Коледа, който като запее Джингъл белс и се заклати като че ли е болен от паркинсон, ми иде да му извия врата , защото не мога да си почина от него.
23.12.2008. Лодез.
Да ти кажа и аз така си помислих в началото ..после се размислих и се сетих ,че нали сме на чорчик и нали в нашите недостатъци се намира израстването ни....та си казах ето и на Тибет на този празник бият земята и злите духове за да се освободят от тях..Също като в селото на Алклажа...Постите са време за пречистване, изповед и молитва за очистение ..нали се ражда Агнеца който изкупи нашите грешки ,или Слънцето, което наделява над мъглата и тъмнината...Сега закачени казаните недостатъци ни приближават до свободата ...Аз така си визуализирах ,изпратих бележка за освобождение ...Така погледнато си помислих ,може и за нас да е детска ,радостна елха ... Желая ти хубава Коледа на теб ,близките ти и детенцето ти... ...Бъдете живи и здрави ....
23.12.2008.Алки.
Имам усещане че елхата ще си остане гола. Еми, ако требаше чужди недостатъци на дървото да закача сигурно място нямаше да остане, ама мойте не мога да намеря....нъл съм ги раздал на други , а пък и водата е мътна.... пълна с подводни камъни, под който и моето его някаде се скрило та не може да се види!
23.08.2008. Алкажа.
Коледа, елха, подаръци, его. Мойто его. Не на някой друг егото. Ето това е вече на китайски. Не мога да говоря за мойто его, защото има първи закон на егото – не барай егото. На другия недостатъците се виждат много по-добре. Но не искам да обидя специалистите като кажа, че е по-лесно да си терапевт, отколкото да се разровиш в собствения склад. Може би греша. Вероятно има терапевти, които първо решават да извадят гредата от собственото си око, че тогава да сочат съчката в братовото. Може би това е условие за качествен терапевт – тогава би видял по-добре, за да извади съчицата от братовото. Но тези неща са написани в едни много стари книги, а сега има къде по-съвременни и модерни. Много книги изчетох. Както казва баща ми, когато нещо се напъвам да споря с него – Ти знаеш повече /хили се хитро/ и добавя още по-весело – Може по-малко да ги разбираш нещата, но повече ги знаеш. Когато се пробвах да си легна сух и не бях успял да се примоля за транксен, а дори и петдесет валериана не носеха никакво успокоение. Ще ми се разбие сърцето с тези валериани. Едно транксенче да ми даде майка ти. Моля тее. Айде помоли я. И като няма и транксенче – имам десет книги до кратуната и нощна лампа. Чети цяла вечер премъдрости и гениалности. Мили спомени. Моля се да не забравям, че да си припомняме пак по трудния начин урока. Много знам.
Колда. Така казваме в нашто село. Колдааааааа. В бръснарницата на дядо е сборния пункт на суратите. Прави се и камилата. Суратите са облечени с кожи и имат лопки на кръста. Лопки – чанове, звънци. В нашето село са лопки. Камилата не мога да я опиша. Нещо като скелет на хималайка от извити пръти, но със заоблен покрив. Застила се с черджета. Слага си я някой на гърба. На нея също има лопки. Май за здраве се кланя на хората и плаши децата. Суратите обикалят с дебели корави сурвачки. Нищо общо с онези накичените. Просто резбовани тояги. Голям бой за здраве бият. Понякога се оформяше меле като подгонят някой по-отворен и са подгрели вътрешно. Но тогава имаше дебел сняг и готини въргали ставаха на центъра на селото.
Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват.
Корените, които раждат плодовете.
Оня ден с един приятел съвместно седнахме да попишем по четвърта стъпка. Споделянето как се прави някоя стъпка го правя като показвам как аз правя тази стъпка. Гледам да не се обяснявам какво значело някакво си нещо, написано някъде си. Голямата книга е книга указание – как точно се предприема определената стъпка. Затова, когато говоря за Програма, имам предвид Програмата от Голямата книга, по начинът по който там се описва как се предприема.
Четвърта стъпка – Направихме претърсващ и безстрашен анализ на самите себе си. И то точно по начинът по който се описва да се предприема този анализ в Глава пета от Голямата книга.
Разнищвах ситуацията – ядосвам се на брат си. Това от преди. Но нали се разглежда изминалия живот и значение имат само честността и изчерпателността. Значи да се изчерпят всички тези проблемни ситуации от живота. Всички ситуации, които си спомням, и в които се ядосвам, нервя, дразня, негодувам, мрънкам, гневя – на някой. Човек, принцип, институция.
През годините брат ми ми е помагал много. След един опит за контролирано пиене, още на 23 годишна възраст, навлязох в ежедневно постоянно опиване и стана грозна история. Беше ми намерил работа и къде да живея. А аз му се нахвърлих, след поредица предизвикани от мен скандали.
Табличката, според която се прави Четвъртата стъпка от Голямата книга. Така продемонстрирах на моят приятел предприемането на тази стъпка. И отново на самият мене се изясниха бая неща.
С брат ми не си говорих близо четири години. Сърдех му се за нещо. И аз ако знаех за какво. Ама той беше виновен. Добре, че си направих четвъртата стъпка и добре, че и сега я правя, когато споделям с мой събрат начинът по-който предприемам тази стъпка. Като се разрових и видях, че му се сърдя, защото той имаше повече пари от мене. Лично изкарани. Успял бе. Справяше се сам. Завиждах му. Това си е вид страх. Аз не мога така, няма да мога и няма да успея. Алчност – пак вид страх. Няма да имам толкова. Мързел – пак вид страх. Най-вече не се захващам с нещо, защото ме е страх от провал. Страх да не ми се присмеят. Пак егото ми шепне – ще се изложиш и ще станеш за смях.
Мога да посоча основният си недостатък – страхувам се. Страх.
Друг недостатък – егоизъм. Мисля само за себе си. Живял съм с брат си, но нещо общите спомени ми се губят. А защо се страхувам през повечето време? Да не се изложа, да не загубя, да не би да не успея, да не би да не ме приемат, да не би да не изкарам достатъчно пари, да не би от мене да не стане нищо. А от брат ми стана нещо. И особено дядо ми, който заявяваше винаги на всеослушание, че той обичал всичките си внуци, но че точно аз ще ударя всичките в земята. Тоест – ще успея най-много. И като мисля само за себе си – това всъщност ме поставя в положение постоянно да се страхувам за себе си. Когато върша нещо – да не се концентрирам как да помогна на хората, ами да се концентрирам върху това да не се изложа. И то всичкият ми потенциал се топи от страховете, блокаж.
Егоцентризъм или себелюбие. Центърът съм аз. Всички мене гледат и всички се интересуват от мене. Не мога да си позволя да бъда по-малкото от съвършен. Перфектен. И пак страх. Че нещо няма да стане, както съм го планирал. Че няма да преуспея. А няма да преуспея, защото там това се обърка, онзи обърка, аз обърках – то и на себе си се ядосвам. Потънал във възмущение и самосъжаление.
Един от най-дребните, но показателни примери в живота ми – звъня на приятелката си, а тя не си вдига телефона. Дразня се. Веднага ми се засяга сигурността, достойнството, връзките. Има застрашаване. Нещо се измъква от контрола. А защо такъв силен контрол? Ами от страх. Да не би да ми вземат нещо. От мене. Някой аксесоар, някоя вещ. Всичко да е от сигурно по-сигурно. Дори и начинът по който ще се чувствам. То поради това единственият изход беше ефекта от алкохола. Гонен от стотици форми на страхове, себелюбие, самозаблуди и самосъжаление. Да избягам от този зор, от този страх, от тази нервност, угризения. Ефекта, който наместваше пъзела. Винаги. Душевната болест – неуправляем живот. Как да бъде управляем, когато се подрежда от непрестанното бягство. Гонен от недостатъците. Тези украшения на елхата. И как да съм видял нещо хубаво в този свят, след като съм бил постоянно втренчен в себе си. Да бъда на максимума на възможното и невъзможното. То единствената възможност е забравата. След като се разрушат неизпълнимите блянове. След всяко ужасяващо събуждане.
Нечестност. Никога не съм си позволявал да погледна върху моето участие.
Коледа. Брат ми ми подари един страхотно скъп телефон. Самият той продължава да си ходи със старата нокия. От шест години някъде я има. Казва – да съм бил по-представителен. Не че жертва някакви пари за мене, заради себе си. Може да си позволи всякакъв телефон, просто той самият не вижда нужда за момента. И много си харесва стария. Искам и брат си да превърна в нещо, с което да се гордея аз. Да бъда по-представителен с такъв брат.
Нечестност – толкова време се заблуждавах, че имам причина някаква да се сърдя на брат си, да го обвинявам, да търся начин да го мразя. Най-справедливо. Не си позволявах да погледна честно на нещата. Че ако някой има някаква вина – то това съм аз. А стана възможно този поглед върху нещата, когато си позволих да предприема стъпките. Да направя преглед на самия себе си, без да търся грешките на другите.
И това са ми основните недостатъци – страх, егоцентризъм, егоизъм, нечестност.
Ей от това съм изграден. Другото нагоре са стотиците форми. Благодаря, че ми се даде възможност да се запозная с Анонимни Алкохолици и да предприема Стъпките от Голямата книга - Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм
23.08.2008. Алки.
За елхата и аз имам кво да закача, бе джънъм. Може би днес да се радвам на доста убав живот, а и макар да не съм пил повече от 16 години, я не мога да съ отпусна и си река „че съм излекуван от тая коварна болест "алкохолизъм”. Възстановяващ се да, но ако зема да ви разправям за нашъта елха дето децата украсили в къщи, не само елхата, де, но зели та цяла къща с лампички укичили, а тя е на няколко етажа а е на бая високо, та нощес чак от плажа се види.... хората и се радват, ама нъл съм притеснителен чиляк и въпреки да не е дерт я не мога да не мисля за ония дето си викът; „я го виж оня там ко съ прави на по голям католик от папата в Рим”, ама нейсе, кой кото ще да мисли....нъл я знам що за стока съм, а и за децата ми е драго.....бил съм техния герой, тъй ми викат, ама от де да знаят за татко им, че е бил в лудници и затвори, та ми се чудят.... даже с целувка пред вратата кът ме изпращат често искат да знаят кви са тия сбирки на АА и защо се налага с тях играта да оставя, кът някой чича от АА звънне по телефона. Ам’чи и майка им си няма хабер...пиян, напикан и насран не съ мъ виждали, а и къщата не съм трошил...магнетофони, телевизори и кво ли не през прозореца кът преди не съм хвърлял. Еми и през тия 16 години нито веднъж полицай не е идвал на вратата да почука, всъщност през тез години нямам нито едно извършено нарушение, освен една глоба за привишена скорост....успявам и се справям с помощта на братството на АА и Програмата на АА, която е толкоз майсторски дадена в Голямата книга на Анонимни Алкохолици и учи как да пазя и предпазвам семейството ми от себе. Мда! Когато аз съм добре, тогаз и семейството е добре, затуй гледам да не ги товаря с мой проблеми, а преди да се пребера в къщи успявам да ги разнищя и оставя на някоя сбирка на АА или се освободя от тях, чрез разговор със спонсор или приятел на АА. Даже съм разбрал и приел, че не ще мога да бъда освободен от доста мой недостатъци, и нема файда да роптувам и се тръшкам че не съм перфектен, щот знам за съвърщенството да е един от най-наглия ми недостатък, а същия е и препъни камък на много хора, щот и те кът мен се плашът да правят грешки, пък за мен туй е най-голямата грешка....не правя нищо от страх да не направя грешка. Та кът го гледам живота от тоя ъгъл ми се струва да е бая скучен и сигурно затуй ся приемам грешки си и съ уча от тях, а и недостатъците си, та бая лощо ми се пише, ако се имам за нормален и някой ден зема да се събудя с мисълта че веч съм излекуван. Хубаво е от време на време някой недостатък да ме подсети че страдам от хронична болест и вместо да се шашкам да си плюя на петите и ида на сбирка на АА.
23.12.2008. Меркуриал.
Да я окичиМ,ама ти нещо не даваш даже и "гирлянд".Де са ти твойте личните недостатъци бе,приятелю?!?
П.С. Пък и що не земем да се посамобичуваме и сдухаме тъй празнично и предколедно, ммм???
Спасителят в ръжта.
Весели празници на всички!
25.12.2008. Аня.
И аз мисля че елхата е само за хубави неща...
С моите лични недостатъци си вървя ръка за ръка ежедневно и си работя с тях (или върху тях ) ежедневно.
Празниците са за нещо друго. Особено някои празници. Особено Този празник.
За мен той е миг на тишина, която позволява да се вслушам в себе си и в други хора, да чуя как туптят сърцата ни.
Той е миг на спокойствие, който позволява да спра за малко в бързината на ежедневието, да се огледам, да се замисля, да почувствам колко е хубаво да се живее... въпреки всичко, колко истински смисъл има в това изконно колело на време...
И предпочитам да окича моята елха с всичките си радости, добри постъпки, постигнати и очакващи постигане цели, сбъднати и все още несбъднати мечти, усмивки, целувки, топлина на ръцете, хубави спомени, добри думи... и още много пъстри и красиви нещица. А отгоре, като звезда да сложа Надежда...
Честито Рождество Христово, Приятели!
Пожелавам на всички и вашите елхи да са красиви, сияещи и вдъхващи надежда.
25.12.2008. Алки.
И аз мисля че елхата е само за хубави неща...
------------------------------------------------------------------------------------------
Все някой треба да бъде различен.....за мен всеки ден е убав
25.12.2008. Алки.
Ся пак и за Христос нещо се разбъбрихте, и съ почнаха поуките "ко било убаво и ко не", но я да видим Той що е казал по въпроса!
Матея 5:23-24
"И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си. "
"Милост искам а не жертви", казва Той!
25.12.2008. Алки.
И така, посрещайки деня на рождеството Господне, да се очистим, братя, от всички скверни грехове, да напълним съкровищницата Му с различни дарове, в този свят ден да утешим странника, да облекчим скръбта на вдовицата и да облечем бедните. Защото добре ли би било, ако в един и същи дом част от слугите на господаря се веселят, носят копринени одежди, а другата част е в униние, едните да са преситени, а другите да търпят глад и студ? И каква ще бъде нашата молитва, когато просим да ни избави от лукавия, а сами не искаме да бъдем милостиви към братята си? Да подражаваме на нашия Господ. Ако Нему е било угодно да направи нищите заедно с нас участници в небесната благодат, то защо да не участват заедно с нас и в земните блага? Братята по тайнства не трябва да бъдат чужди един другиму по имущество: ние верните ще добием ходатаи пред Господа, когато чрез своите пожертвования храним тези, които принасят благодарение на Бога. Бедният, благославяйки Бога, принася полза на този, чието съдействие е довело до благославянето на Бога. Или както Писанието ни казва: горко на този човек, заради когото се хули името на Господа; мир на този човек, заради когото се благославя името на Господа, нашия Спасител."
И сега, какво направиха с мен, честните ми опити, вече повече от две години да следвам духовнити принципи от Програмата на АА със спонсор, ходенето на групи на АА, служенето, четенето на литература на АА/особено от ранните години на АА и Голямата книга на АА/ и всякаква друга духовна литература, защото точно в Голямата книга пише:"Даваме си сметка, че знанията ни са малко." И всичко това, не само, за да знам и да плямпам, а с честното желание да проумявам и по - важното да преживявам в АА и в Живота простичките неща, споделени в Голямата книга на АА. Аз получих, не само трезвост в АА, аз се научих да живея в достатъчност извън АА. По - просто и по - кратко не мога да го кажа, а и вече съм го казвал. Благодарен съм, благодарен съм. Опитът на всеки един член на АА за мен е ценен, за мен е богатство и аз имам нужда от него.
АЛКИ, ако желаеш и мислиш, че ще ти бъде полезно/защото за мен ще бъде полезно/, аз и поне още десет алкохолици, желаем и бихме могли да възстановим он - лайн сбирките с твое участие. Защо предложението го правя директно в дира, а не на лични или където и да било на друго място? Ами защото никога в живота си преди да дойда в АА на никого не съм се слагал, не съм се подмазвал. И пак, защо? Ами защото болното ми его се е пръскало от страх, да не би някой да каже:"Sandu се подмазва, той е подлизурко, сакън да не би да не си получа задължителната доза одобрение и спукващите тъпанчето на дясното ми ухо, аплаузи. Защо, откакто съм в АА, пак не се подмазвам? Ами, защото не държа на всяка цена всеки да ме харесва и защото тъпанчето на дясното ми ухо, даже и тъпанчето на лявото, са пукнати и да има аплаузи няма да ги чуя.
И сега, за всеки, който би имал търпението да прочете този пореден мой чаршаф. Всеки, кой колкото е можел, е разбрал какво стои зад споделеното от Алки за коледната елха на 23.12.2008 година. Но аз съм благодарен на мнението на всички, това са подаръци, които живот и здраве тази година ще закача на коледната елха вкъщи. Най - после разбрах истината за тази голяма къща на брега на Австралия, защо е споделена и с какво чувство е споделена,за мен. не очаквам и други да чувстват и мислят като мен.
И сега за посланието на АА. За мен, посланието на АА не се предава по болници в срща с алкохолици, не се предава в съобщение къде има група на АА, публикувано във вестник, интернет, брошура на АА, подхвърлена където и да е... Това за мен е даване на информация за АА. Посланието на АА, за мен се предава от един алкохолик с повече опит на друг алкохолик с по - малко опит. Този с по - малкото опит преминава и живее, ако иска с 12 - те духовни принципа на АА, но затова му помага, алкохоликът с повече опит. Аз на това се доверявам. То и това пише в Голямата книга на АА, "Кошмарът на доктор Боб", д - р Боб:"Отделям много време, за да предам посланието/много време, практикуването на Програмата изисква много време, цял живот, докато даването на информация за АА, изисква минути.../, което съм научил на хората, които го желаят и се нуждаят от него." А! Много важно нещо - "които го желаят", те много страдащи от болестта алкохолизъм се нуждаят, ама като не го желаят, какво може да се направи? И да продължа с д - р Боб:"Правя го по четири причини - 1. От чувство на дълг. 2. Защото ми доставя удоволствие. 3. Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията си към човека, който отдели време, за да ми предаде посланието. 4. Защото всеки път, когато го правя, се осигурявам срещу възможно подхлъзване." И пак в трета точка - "човека, който отдели време". И Дванадесета стъпка:"Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела." Като резултат от тези стъпки... Ама не като съм ги прочел и научил наизуст, ами като действам по тях, като ги практикувам в живота си. Иначе ще съм чел, ще знам, ама нищо няма да съм преживял и нямам какво да предам. То така пише и пак в Голямата книга на АА:"Вие не може да предавате това, което нямате."
Ще коментирам само едно мнение на Аня, не за да я съдя, а защото виждам защо болестта алкохолизъм е коварна и какво прави егото при всеки алкохолик, включително и при мен. Да споделиш в интернет пространството "да придадем човешко лице на българското АА", мисля че идва в повече, мирише на "всичко започва от мен", а това е его, болно его. И не върши работа. Защото аз съм вече трезвен повече от две години, благодарение на Братството на АА в България. Не е моя работа да казвам човешко ли е му лицето, нечовешко ли е? Ама знам, че ако е рекъл Господ, в края на август ще присъствам на среща с братя и сестри на не знам коя по ред Конвенция на българското АА в Кранево и ще има преживявания, и се доверявам на Бог, че ще бъдат между човеци в Негово присъствие. Моля се за това.
И за да нажежа по светски атмосферата в любопитство до червено - няма да кажа Алки спонсор ли ми е, или не ми е спонсор? Аз съм част от Братството на АА. Господи, благодаря ти, че и днес съм трезвен. Благодаря и на вас, всички братя и сестри от АА. Благодаря на всички страдащи от болестта алкохолизъм, с които се срещам и разговарям. Господи, в Твоите ръце се предавам. Нека бъде Твоята воля!Амин.
P.S. Благодаря на съпругата ми и дъщеря ми за търпението, което са проявявали и проявяват към мен. Мисля и вярвам, че вече доста неща и като действие, и като емоции са във взаимност и доверие. Благодарен съм на майка ми, която е с деменция, но продължавам да усещам от очите и поведението й това майчинско чувство, което не може да се обясни. Благодаря на работодателя си и на всички колеги. Партито в края на сезона беше страхотно, в радостни преживявания, за мен, без алкохол. И никой не ме пита, ти що не пиеш. Това не е от мене.
Хубав и тревен ден на всички!
Ха, да видим какво ще стане, ако с нещо съм сбъркал, като споделям всичко това с вас?
Ако съм сгрешил, нямам изискването, нямам очакването, но имам честното желание и готовност Бог да ми ракрие грешката, да мога да си я призная, да се смиря и да стана, и да продължа по Пътя с вяра, а резултатите и целта, не са моя работа.
Редактирано от Sandu62 на 04.08.14 08:01.
|
За посланието и благодарността
