И тук ли, Бруте ;))

Тоя филм сме го гледали и гледали до втръсване.
И го прожектират освен във виртуала, така и по улиците, по телевизорите, по площадите, във вестниците, в офисите, банките, парламента, творческите съюзи, църквата, профсъюзите, в ООН....

Пак подписки. Пак "за" и "против". Пак лозунги. Дразги. Его. Его. И пак его. Борба. Доказване. Власт. Надцакване. Опиянение от собствената виртуална смелост. Направо запой.
Имам едно софтуерче, което ми дешифрира подтекста във всяко публикувано или изречено послание. Какво чувам ли?
"Аз съм супер инициативен. Аз съм лидер във форума. Аз променям мнението на хората. Аз променям съдби. Аз измислям нови клубове и хоризонти. Аз измислям топлата вода. Аз мога да преобърна Вселената. Аз пробуждам алкохолиците и ги карам да въстанат. Аз съм революционер. Аз съм значим. Аз съм дъ бест. Мен ме виждат и четат. Предизвиквам гнева им. Или пък одобрението им. Аз съм специален. Много специален."
Е, извинявам се, че ще оскверня тъй дълбокомислената дискусия с думичката "Програмата", но мен Програмата ме учи да бягам от всякакви воинстващи прояви на егоцентризъм. Мои и на другите. И да не участвам в безсмислени спорове. Затова и не се обаждам от месеци.
Като надникна тук и получавам пристъп на гадене. Същото е в клуб 40-50, откъдето Алонето пристигна с гръм и трясък и донесе челния опит никога да не оставяш и едно изречение без коментар. На един пост от едно изречение има 100-200 отговора.
Бла, бла, бла, бла, бла...Това става и тук.

Извинете ме, за своеволието в този пост.
Исках да кажа само за протокола - мнението си. То е - "Не, няма нужда от това."

Още за протокола - Харакири съм. Не знам защо дирчето въпреки, че ме приветства с влизането ми като Харакири, ми пуска друг ник.

Редактирано от o6oistka-117876 на 03.08.14 14:33.