|
Публикувам нещо, което не е мое. Убеден съм, че всеки, който може да бъде честен пред себе си и за себе си, ще проумее защо съм благодарен, че съм в АА и точно как ми помага АА.
"Инвентаризацията, нито идва да оправдае някого, нито идва да обвини мен, нито пък нейната цел е да се търси вина. ГРЕШКА. МОЯТА ГРЕШКА е нещо от обективната реалност. Вината е психическа категория. Мога да го илюстрирам с неправилния превод на Осма и Девета стъпки - изкупуване на вина. Написаното е за възстановяване на вреди. Няма вина, няма изкупуване. Когато се обвинявам и тормозя, сам себе си лъжа, че съм свършил нещо реално. А то си остава в полето на нематериалното. Програмата на АА е действие, действия - чисто материална. И Осма и Девета стъпки са чисто материални - действа се по възстановяване. Не става въпрос за извинения и прошки. Целта на Девета стъпка не е да получим прошка или да изкупим вината си. Целта е да възстановим вредите. Пряко и лично. Оттам се получава и байпрадакта - освобождение от вината. Но това е следствие. Програмата на АА е поредица, система от действия. И в резултата от тези действия, ако се правят, се получава байпрадакта. Изобилие в живота и свобода - байпрадактите от правилните/полезните действия. Но аз нали, винаги се целя в ефекта - да получа свобода и облекчение, ей така, наготово. И пия. Същото се получава с Осма и Девета стъпки, така е преведено - да си изкупя вината. И хоп - вината изчезва. Само че там не се говори за изкупуване. Може би да се изкупува като байпрадакт, обаче стъпката казва да се свърши нещо - да се възстановят вредите. Колко мъгляво и теоретично е това - да се изкупи вината. Мога да направя един милион глупости и после да кажа, ами аз просто изкупвах вината. Съвсем друго е да се видят/открият реалните вреди. Да се уточнят точно, какви са? И след това чисто практически да се прецени, дали и как могат да се възстановят вредите? И после да се прецени с кои и какви действия да се възстановят. После пък, да се прецени, дали така няма да се причинят нови и още вреди? И се обсъждат конкретни действия. Така се говори за реални работи, а не приказки от "мъдростта на вековете", или още по - точно, какво бил казал еди кой си учител..."
От три години дължа 15 хиляди лева на голям, истински мой приятел. Той няма нищо общо с АА, мисля и с болестта алкохолизъм. Пие малко, пие много, пие когато иска, не пие когато иска. Той не е загубил избора в пиенето - ще пие ли, няма ли да пие, малко ли ще пие днес, много ли ще пие утре? Митко, моят приятел, има здравия разум да избира. Каквото и да значи това здрав разум и да избира. Миналата година, след повече от година в АА, след повече от година трезвост, не аз, Митко се обажда по телефона, ще идва в София да получава някаква награда и много иска да се видим. За парите зъб не обелва. А аз не му се обажда сума ти време, щото не мога да му върна парите, чувствам се виновен и чакам момента да правя Девета стъпка с него. И докато чакам, не аз, повтарям, той ми се обажда, за да се видим и то в София, не се налага аз да ходя до Бургас. Срещаме се. Развел се с Мира. Децата остават, така те желаят, при него. Аз му казвам къде съм, в АА. Той е чувал за АА, а аз не бях чувал до 22.06.2012 година. Споделям за Девета стъпка. Не мога да му върна парите. Искам, ама не мога. Изкупвам вината.Митко казва:"Не искам да ми връщаш парите. Радвам се, че съм могъл да ти помогна, ако въобще съм ти помогнал. Като те слушам, че ресторанта е фалирал, а аз не ти дадох парите с мисълта, че твоят ресторант ще фалира, май съм ти навредил." Висна ми ченето. Едва задържах сълзите си. Тази година, когато бях в Сливен при майка, Митко идва с приятелката си, изненадва ме. Отиваме да Карлово, за да се срещнем с две други наши, приятелски семейства. Страхотно преживяване. Лее се алкохол. Аз не се състезавам с алкохола. Никой не се занимава с мен, поради факта, че не пия.В бутилката вече няма сила, от която имах въпиюща нужда толкова години.В тази вечер вината у мен изчезна. Почувствах, пожелах, че ако Бог е решил ще имам готовност, ще има ситуация, в която може и да не мога да върна парите на Митко, но ще мога да възстановя вредите. Каквото и да значи това. Ами, значи. Не правя филм, например - карам си шкодичката по магистралата и не щеш ли катастрофа в насрещната лента. Аз спирам. Тичам, отивам при катастрофиралите автомобили и от единия изваждам жив и здрав Митко. И гледайте, сега колко много повече правя от това, да върна 15 хиляди лева. Голям майтап. Ама днес за мен е майтап. Щото съм в АА и мога да живея извън АА без филми, в точните емоции - и на яд, и на завист, и на ревност, и на любов, и на служене, и на вяра, и на по - малко вяра, и на съмнение. Всичко такова, каквото е. Преживявам тук и сега. Не в измислена от мен реалност. Честен съм, искрено желая, да имам възможност да възстановя вредите. А може и да нямам възможност. Ами, това е Бог. Аз Му се доверявам. Ама това не значи да продължавам да правя и повтарям едни и същи грешки, нали? А може и това да значи. Номерът е да се опитвам да бъда честен, безмилостно честен. Ха, да видим сега какво е за мен "безмилостно"? Ами, не преднамерено, не прибързано, не користно, не и т.н. честен. Не е лесно, и пак, нали? Ама аз не искам вече да ми е лесно в моята логика за случване на нещата. И всъщност става така, че изобщо не стигам до това да си отговарям лесно ли ми е, трудно ли ми е? И животът не минава покрай мене, а той е в мене и аз в него. Невероятно приключение в Истината, а не в моя филм.
Господи, благодаря Ти! И днес съм трезвен и благодарен за всичко, което имам и не се вторачвам в това, което нямам. Чувство на достатъчност, Господи! И това е от Тебе. Не е от мене. Нека бъде Твоята воля, а не моята. Амин.
|
АА.ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ.
