|
|
| Тема |
 За страха |
|
| Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
| Публикувано | 28.07.14 08:19 |
|
|
|
Това, което преодолях най-трудно и все още преодолявам са страховете. Какво ще стане с мен в бъдеще? Как ще се справям с работата си? Как ще ме възприемат колегите? Това се натрупваше и водеше до появата на напрежение и съмнения и в крайна сметка ме блокираше и не можех да свърша нищо като хората. Дори неща, които бяха елементарни ме затрудняваха. И колкото повече се стараех, толкова по зле ставаше. Исках всичко да е перфектно да върви като по вода. Следваха провали, които буквално ме сриваха тотално психически и трябваше да се пие за да преодолея чувството, че от мен нищо не става. Като за начало се научих да се изправям срещу страховете си и да правя това, което не исках или си мислех, че не мога да направя. И се убедих, че в повечето случаи това са бостански плашила. Всичко е било в главата ми. Това е едно от най-трудните неща, които съм правил. А иначе за пред хората се правех на непукист, докато вътрешно умирах от страх. Исках тотално да контролирам всичко и да имам 100 процентова сигурност. Сега знам, че ми е липсвало упование. Сега не се напъвам да доказвам, че съм по-добър от другите и не търся перфектния резултат. Уча се да приемам нещата такива, каквито са и да правя това, което трябва само за днес. Утре си е за утре. Когато спрях да правя велики планове за бъдещето, нещата започнаха да се получават. Сега съм по-уверен и по-спокоен, защото не се напъвам да нареждам живота както на мен ми се иска. Исках всичко да постигна по възможност сам, а сега, макар и с неохота все още се опитвам да се посъветвам с някой и да потърся помощ когато ми се налага, а не да се свивам в себе си и да търся виновни и да ближа рани. Дори и да се издъня, вече не го приемам като световен провал. С други думи, уча се да живея. Благодарен съм за това, че съм жив и трезвен. Това само по себе си е чудо. Бъдете здрави!
| |
| |
| 
|
|
