|
Днес правя 25 месеца трезвост. И точно толкова време съм член на АА. Нямам нито ден, ден по ден да ми се е припило алкохол. Това е истината за моята физическа трезвост, резултат от практикуването на Духовната програма на АА със спонсор и посещение на сбирки на АА, където се опитвам да споделям, а не да плямпам. Дали помагам на някого - не е моя работа да си давам оценка. Но се опитвам да помагам безкористно, да не очаквам, все едно какво. Как практикувам програмата, с кого практикувам програмата, това е лично моя работа. Ако някой сподели с мен, че не одобрява как правя програмата и с кого правя програмата, вече не се гневя, не съдя...Доверявам се, че този човек честно желае да ми помогне и винаги има нещо полезно за мен. Той не го казва, защото иска да ми навреди. Какво става с моите емоции? И в АА, и извън АА от доста време насам преживявам, имам преживявания, нямам филми в живота си. Ядосам се и преживявам мига - няма филм, ау как се ядосах, дай сега цял ден ще се ядосвам, ще правя скандали... Завиждам. Ами да, завиждам, пак преживявам, признавам в себе си, че завиждам. Няма филм, ама аз благородно завиждам. Просто съм честен, знам, че емоциите в завист не са полезни за мен и се моля да не потъвам, да не ме обсебва до крайност каквото и да било. Не се виня. Търся причината, търся грешката в себе си. Моля Бог да ми я открива. Не е лесно, но действам в полезната посока, което все по - често ме изпълва с благодарност. Ама не ме изпълва думата благодарност, изпълва ме чувството. Обичам, ама не тръгвам да споделям с целия свят колко много обичам, как само аз мога така обичам, как съм единствен, уникален, зашеметяващ, умопомрачителен и по всякакъв повод да изисквам одобрение от всеки и от всичко. Да, искам, честно искам, но се пазя от вредното за мен, да изисквам. Мразя. Ами, грешката е пак у мен, за да мразя.Обаче, вече не ме завладява изпепеляващо това чувство, да го тая, да го крия у себе си. Признавам си го. Има на Кого и на кого.
В АА дойдох нещастник. "Има такива нещастници." Това изречение от главата "Как действа програмата", Голямата книга се чете и до днес в началото на сбирка на АА. Вбесяваше ме тази дума "нещастник". Може да бъде "неудачник", "несретник". Защо този превод? Сега, в момента честно, ама съвсем честно съм благодарен, че точно тази дума е използвала преводачката на Голямата книга на АА. Вбесен съм бил, но Бог е провокирал у мен точната реакция в действие, като резултат от тази емоция на гняв. Неосъзнато съм поискал да не бъда повече нещастник. Не знам колко съм щастлив днес и не търся щастие, но съм радостен. Благодарен съм, че съм в Братството на АА. Не знам, всъщност дали съм и радостен, но съм с невероятното усещане, че не съм нещастник.
Благодаря на всички братя и сестри от АА, които познавам, и които не познавам.
Господи, благодаря Ти, за Братството на АА. Нека винаги бъде Твоята воля, а не моята. Амин.
Благословен сън, на всички.
Редактирано от Sandu62 на 22.07.14 23:02.
|
Не съм нещастник
