|
|
| Тема |
 Неуправляемост |
|
| Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
| Публикувано | 21.07.14 08:57 |
|
|
|
Май оня лигльо дето се мислеше за голямата работа до голяма степен го няма вече. Друго което си мислех днес е как докато работех с всеки изминат ден ставах все по-добър, докато последната седмица, смея да твърдя си бачках на едно много високо професионално равнище. Бях съсредоточен, спокоен и мислех с главата си не само кое как да направя най-добре, но дори какво ще ми трябва и кое къде да поставя. Без да бързам и да се шашкам. Това е хладен и здрав разум. Така работят специалистите. Днес загрявам, че искам и в живота така да се оправям. Обаче далеч не е така. Самоанализите ми показват, че аз съм действал винаги по-скоро импулсивно и на ниво инстинкти. Като цяло в общи линии съм бил неразумен и прибързан. Като малките деца. Ето ти незрялост. Когато едно дете нещо не може да стане на неговата почва се един рев и едно сърдене. Та аналогията е близка. Така ставаме жалки и с течение на времето все по-неспособни да се справяме с живота. Ето ти неуправляемост. Всъщност като се върна назад, аз винаги много добре съм можел да си планирам нещата. Но поради заболяването ми плановете ми нямаше как да се изпълнят. Нито в социално, нито в лично, най-малко пък във финансово отношение. И трябва да съм бил луд и сляп, за да си вярвам, че мога нещо да постигна в каквото и да е направление. От друга страна тази вяра ме крепеше и ме караше да търся решение до последно. Всъщност май в едно направление нещо постигнах. И то точно в което трябва. Явно това е бил моя път. И по него е трябвало да мина. И продължавам да вървя де! Такива работи. Бъдете здрави и трезви!
| |
| |
| 
|
|
