Имам силата и волята да правя полезните неща, за да не ме гепи болестта и днес.
Eто това е същността на нещото, което ме крепи да не посегна към бутилката и по този начин да си реша всичките проблеми веднъж завинаги. Спра ли за малко да си почина и да се поотпусна, забравя ли какво съм, и изчезвам някъде. Затова колкото и да ми е трудно понякога стискам зъби и продължавам. И аз като всеки друг искам всичко да е наред, но осъзнавам, че първо, то всичко си е наред, ама не както аз смятам, че трябва да е, и второ, другия вариант е само един. В крайна сметка Бог ми е дал право на избор. Честно казано понякога ми е толкова тъпо, че направо ми иде да се запукам и да не ми пука за нищо. Но пред очите ми има достатъчно примери докъде се стига така. Хубавото е, че има и други моменти. В крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка. Както и да е засега оцелявам. Къде заради инат, къде заради милостта на Бог. Но продължавам да правя това, което трябва да правя и получавам резултати. А да си мрънкам е нормално за един алкохолик. И днес съм трезвен. Вчера е минало, а утре още го няма. Бъдете здрави!