Няма, не съществуват, не могат дори да бъдат измислени, някакви проблеми на алкохолика, които да не са свързани с алкохолизма му.

Дори и когато не пие, дори и когато е сигурен, ама на 100 %, че повече никога няма и да помирише, че знае, ясно му е и няма какво повече да научи за проблемите си с алкохола – е точно тук започват истинските му проблеми.

Колко е удобно да обвиним алкохола, че е съсипал живота ни, че е причина за всичките ни беди, даже е по-удобно от това да обвиним жената, шефа, тъщата. А виновен трябва да има! Иначе ще излезе, че проблема си е в мен.

Дори днес в АА чувам хора да обвиняват некачествения алкохол в България за проблемите си с пиенето. Просто онемях. Значи това било, аз не трябваше 30 години да се наливам с обикновено уиски, а трябваше да пия само дванайсе годишен Балантайс и край, проблемът нямаше да възникне.

Боже колко съм бил прост, да не си намеря някой мъничък глобален проблем, които да обяснява и оправдава и лекува алкохолизма ми, докато пия скъпо уиски. А не да се занимавам с тая Програма на АА и то със спонсор, че после пък и да спонсорирам даже.

А за да не объркам някой накрая си го заявявам – Всичките ми проблеми са от мен самия и са в мен самия, външен проблем няма, а пиенето на алкохол бе начин, решение, което предпазваше болния ми мозък от прегряване, обесване, лудост или друга по-голяма глупост. Макар само по себе си пиенето на алкохол за мен, алкохолика, да бе публично самоубийство.

Анонимни Алкохолици, Дванадесет стъпкова програма, Спонсор, Висша сила, Вяра, Бог /кой както го разбира/ все неща за които преди две години и нещо не бях чувал, но неща заради които живея нов живот, толкова невероятен, че ката ден благодаря за втория шанс и изминалия трезвен ден.