"Искам да изкажа и споделя радостта си от моята една година
без алкохол.Много съм щастлив и радостен.Радвам се че срещнах групата от Дружба."

Ей, това виждам с очите си, възприемам с ума си и усещам удовлетворение и радост. Щото съм прост. Ако бях "интелигентен" и "мъдър", но най - общо с комплекси за малоценност/визирам себе си, не изпращам послание към други/ щях да видя и направя куп неща - анализи, клонинги, правописни грешки, кофти изразени мисли и други подобни, щото стискам синьо сиренце в човката си и хем искам да не го изпусна, и хем да мъдрувам, плямпайки, щото съм си загубил играчките и залъгалките, я в нощните часове, я когато и ще там да бъде в денонощието...

Може и да съм прост, ама точно затова ми стига пипката за прости неща - наясно съм, че пиша в клуб на "алкохолно зависими" и затова споделям какво правя в група на АА. Къде с цитати, къде както мога и с каквото мога. Що да не се намери и някой друг прост, колкото мене и да вземе да се опита да прави, каквото правя аз. Нямам самочувствието, че съм уникален в простотата си. Така ми е по - лесно, с това чувство ми е по - лесно. Голям зор виждах, когато живеех с усещането, че съм уникален в интелекта си, в безспорната си интелигентност и зашеметяваща мъдрост в "извънземни" знания.