А, извинена си, няма нищо, всяка тема, всяка полемика дори, всяка дискусия, всичко, което може да доведе до нещо градивно, до развитие, до спасяване на живот, има смисъл, и няма какво да се сърдя, аз така разсъждавам
Вярно е, че не критикуваме, не полемизираме, и не теоретизираме, верно е бе, но това го четох снощи, на сбирката, на сбирка, на Анонимни алкохолици, където всеки би трябвало да може спокойно, открито да сподели това, което става в душата му, и в този смисъл, няма как аз да критикувам, или да полемизирам относно това, или да определям кой какво трябва да усеща или чувства, това е, така го разбирам аз.
А по повод теоретизирането, има купища литература, айде да не подхващам все още болната ми точка, медици и така нататък, та теоретизиране има там, защото там се чете, взимат се изпити, придобива се специалност, после се практикува, после отново изпити, и така нататък, ама аз какво да теоретизирам, не че не се хлъзгам понякога, правя го, ама аз самата имам проблем, какво да теоретизирам, научен анализ се прави, като се наблюдават конкретни "n" на брой случаи, анализира се, пише се, съпоставя се, отново се анализира, и така се стига до теория, на база анализ и наблюдение и запис, но аз няма как да направя това, защото аз се занимавам само със себе си, с моя си проблем, или случай, или болест, за това става въпрос
Разбира се, не мисля, че това, което написах по-горе е меродавно и всичко е истина, така го виждам аз, днес и сега
|