|
|
| Тема |
 Упование |
|
| Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
| Публикувано | 07.07.14 18:50 |
|
|
|
Напоследък ми се налага да вземам трудни и важни решения, свързани с живота и работата ми. Но не това е най-важното. Искам да споделя, че и аз като повечето мои събратя шумно се биех в гърдите и си правех реклама, че съм много печен и пълен с акъл и отговорност, за разлика от останалата некадърна и тъпа гмеж от селяндури дето сигурно сутрин не знаят как да си обуят чорапите. Когато обаче се опреше до вземане на важно решение започваха едни терзания, едни колебания как аджеба да направя така, че да извлека максимална полза за Мен! Исках максималното без да ме е грижа за другите. Трябваше да става така, както аз искам и така щеше да е най-добре за всички. Да, ама не! Хората не са пионки и ситуациите обикновено се развиваха по начин, който няма как да предвидя. И се започваше едно тюхкане, едни обвинения, самообвинения, самосъжаление и как така мама му стара може ама грам късмет да си нямам. Та аз съм изпълнен с добри намерения. Сега обаче не се напъвам толкова. Опитвам се да приемам живота и хората такива, каквито са. Доверявам се на божията воля и приемам, че това, което се случва си е най-доброто за мен, дори и на мен това да не ми е ясно. С това разбира се не изключвам използването на мозъка и уменията си. В крайна сметка те са ми дадени за да ги използвам. Просто вече не смятам задължително че трябва да става това, което аз искам да стане и приемам това, което се случва без да се ядосвам или обвинявам, самообвинявам, съжалявам и т.н. И трябва да ви кажа, че сега сякаш нещата ми се нареждат по-добре от преди и то без аз да се напъвам да ги нареждам. Все още ми е трудно да вземам важни решения, но сега не се колебая да се посъветвам с хора, на които имам доверие. Преди това беше изключено. Аз бях големия капацитет по всички въпроси. Не че имаше някой, на когото да имам доверие. Мисля, че сега съм достигнал до някакво приемане, и поне се опитвам да се доверя поне донякъде на Бог и на друго човешко същество. Това вярващите хора наричат упование. Мисля си, че съм на път да получа нещо такова. За което съм благодарен. Всеки божи ден благодаря за надеждата за нов живот, която живее в мен. Дори и да съм наивен, не губя вяра. Бъдете здрави и усмихнати!
| |
| |
| 
|
|
