|
"И за финал.Моето мнение.За да продължи всичко това да бъде така,ние от АА имаме нужда от лекари с професионализма и толерантността на д-р Силкуърт.Каквото и да значи това.Аз се доверявам на Бог и знам,че има такива лекари в България.Може би,вие Докторе сте един от тях?Ами покажете го."
Това съм го споделил на 27.10.2013 година. Днес сме 07.07.2014 - та. Изминали са "само" девет месеца. И какво се случи? Ами от едно болнично заведение в София, първо получихме разрешение от директора/лекар/ да се срещаме на място с алкохолици. И второ, лично той/лекарят/ ни свърза с психоложката в това болнично заведение. И трето/чак не мога да повярвам, защото е факт извън моята логика/ всяка седмица един алкохолик се чува с психоложката и тя казва, какво мислите:"Има един подходящ пациент - алкохолик за АА, предложила съм му да се срещне с вас. Той прие. Така че, до петък в 12.30 часа. Заповядайте, ще се видим." И всяка седмица по двама човека от АА ходят, за да срещат на място със страдащ мъж или жена от нашия проблем, които са на лечение в това заведение. Предложихме на психоложката, ако желае, да присъства на някоя от нашите срещи. И тя пак, какво мислите казва:"Аз каквото съм могла, съм направила и правя, но оттук нататък, опитайте, вие да им помогнете. Така че, мисля да не присъствам на вашите срещи, но може би, някой път..." Без коментар. Аз съм радостен и благодарен.
Хубав и трезвен ден на всички.
На мен и днес не ми се пие. И съм трезвен. И ще работя, и ще се срещам с хора и се моля във всеки един миг от деня ми да усещам точните емоции в ситуациите.
Благодарен съм, че съм в Братството на АА.
Господи, благодаря Ти! Нека винаги бъде Твоята воля, а не моята! Амин.
|
Грозотата на някои дървета и красотата на гората
