Ами вчера се бях много разгневила, и ме обхвана ярост, и трябва да се извиня даже, че тук "разпуснах", или "пуснах" парата, така да се каже, ама просто нямах време и избор.
Отдавна ми ходят по нервите някои психолози, но понеже много дълго време се чувствах като човек с много по-ниска стойност или с ниска себеоценка спрямо тях, искам да кажа, че понеже за мен те са устойчиви психически, а аз не бях, считах, че те ме превъзхождат, и трябва да се съобразявам с тяхното мнение, и дори да им вярвам на 100% процента.
Грешка на болестта ми, вярно е, че са обучени, вярно е, че имат познания, вярно е, че са полезни, всичко това е така, но е вярно също, че те допускат грешки, и е вярно, че може мотивите им да не са почтени в много случаи, което не можех да осъзная и стоеше скрито от съзнанието ми, и мисля, е било за добро за мен.
Иска ми се да напиша както и да е, ама не е както и да е, и след като съм жива днес, и съм добре, и ще пиша тук истината, защото иначе някак си се губи смисъла, защото иначе може да списвам в някой градски ежедневник, примерно, и така, да припечеля някой лев, но тук, тук мисля, че трябва да се пише истината, защото се търси спасение.
Та не е както и да е, изобщо НЕ Е КАКТО И ДА Е, помощта на психолозите аз я уважавам, искам да бъда разбрана правилно, аз съм така устроена, че уважавам познанието, много години го поставях пред Бог дори, и за мен познанието е било всичко, та, аз уважавам познанието, науката, специалистите. Те помагат, така е, на мен са ми помогнали и лекари, и психолози, докато съм била в безнадеждно състояние на духа, на тялото, на психиката.
Но след това, след изчистването, успокояването на нервната система, идва ред на възстановяване от алкохолизма, което няма нищо общо с внушаване на разни манипулативни мисли в съзнанието на объркани и емоционално нестабилни хора.
Нека да изясня, не става въпрос за глупави, пропаднали, и изостанали хора, става въпрос за болни хора, на които всяка една умело подхвърлена или подадена мисъл, идея, може да се превърне във внушение, фисксация, обсесия... Ето за това говоря, и мога да го напиша отговорно, защото съм минала сама по пози път. Придобиването като бонусче на една нова обсесийка, на фона на съществуващи вече такива поради болестното състояние, мисля, не е помощ. Някъде бях чела, че добрият психотерапевт трябва да позволи на болния, на лекувания, на пострадалия да намери сам пътя си, да стъпи на краката си, и да тръгне уверено по своя си път.
Да, това исках да изразя, но вчера не ми се получи добре, съжалявам за което.
Вероятно цигарите са причина също, така ми липсват, ама няма как, три седмици преди да спра да пуша кашлях много, и сега, три седмици кашлям, и се замислих за състоянието на белите си дробове.
Вчера дори козметичката ми каза, че съм "урочасана", толкова много негативна енергия имало в мен, и тя я чисти женицата
|