Поздравления за едната година. Много алкохолици твърдят, че през първата година Бог ги е носил на ръце като малки деца. Започва се работа, семейните и обществените отношения се оправят и на човек му се струва, че едва ли не живота е песен. Това са подаръците на трезвостта. Но познавам доста хора, които след една или няколко години трезвост решават, че са си решили проблемите и е време да си гледат собствения животец. Това разбира се, си е тяхно право, но някак си не ми изглежда честно да говориш за програмата и АА, да даваш личен пример и изведнъж изчезваш от хоризонта ти си си добре, майната им на другите, Що да се хабя да предавам посланието на разни криви тикви? Да не говорим за това, че болестта си е в тях и си чака момента. Подобно успокоение е опасно. Затова когато някой алкохолик започва да ми чурулика колко е добре и как откакто е спрял да пие едва ли не цъфти отвсякъде, си викам, добре, ама първо, едва ли си напълно честен и второ, Какво мога да науча от теб, като всичко ти е 6. Моля да не бъда разбран погрешно, далеч съм от мисълта да нападам когото и да било. Напротив, много се радвам, когато някой си намери пътя.