|
Тема |
надежда |
|
Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
Публикувано | 30.06.14 07:37 |
|
|
Искам да споделя какво се случва с мен откакто работя по 12 стъпковата програма на АА. Всъщност аз отскоро работя по програмата и смея да твърдя, че често не ми е лесно. Все още има много страхове и съмнения, а бъдещето ми е несигурно. Но живота ми определено се променя. Започнах някаква временна работа и се старая просто да си я върша без да се правя на големия разбирач. Ходя на сбирки почти всяка вечер и получавам разбиране и подкрепа. Постоянно си повтарям, че Бог прави най-доброто за мен и че от мен се изисква да правя каквото мога, но не мога да контролирам всичко и се старая да приемам нещата такива, каквито са. Не ми е лесно, защото често ми се налага да вървя срещу самия себе си, тоест срещу собствените си страхове и съмнения. Давам си сметка колко съм увреден и как алкохолът ми е отнел самоувереността и ми е трудно да общувам нормално с нормалните хора. Настроението ми често се променя и най-малкия неуспех ми се отразява, но сега не търся утеха в бутилката и гледам да не се самосъжалявам и да не избягвам хората. При всички положения е по-добре от онова, което беше. Преди живеех в някакъв измислен свят. Някой ден всичко щеше да се оправи, но този ден така и не идваше. Накрая просто пиех. Нищо друго не ме интересуваше. Не вярвах вече в нищо. Живеех за да пия. Но сега усещам, че има надежда. Каквото и да става, не искам да преживявам това отново. И в същото време ясно си давам сметка колко малко ми трябва за да стъпя накриво. Защото аз нямам ефективна умствена защита срещу първата чаша. А започна ли веднъж, не мога да спра. Странен парадокс. От една страна не мога да пия, защото веднага се получава реакция, а от друга страна мисленето ми беше такова, че няма как да не пия. Не зная какво ме спира, но то е нещо повече от мен. Напоследък дори по-рядко ми идва наум, а когато се сетя, веднага отпъждам тези мисли и се старая да мина на друга вълна. Да свърша нещо или да поговоря с друг алкохолик. Не зная какво ме чака занапред, но това вече не ме притеснява чак толкова. Гледам да не влизам във филми за бъдещето както преди. Просто съм благодарен за всеки трезвен ден, който Бог ми дава, защото дори само това че съм жив, с ума си и дори имам някаква работа за днес си е цяло чудо. Бъдете здрави!
|
| |
|
|
|