Аз многократно декларирах, че наистина съм готов на всичко, за да спра да пия, че съм безпомощен и че не съм в състояние да управлявам живота си. И се запивах. Нито наистина съм бил готов, нито съм смятал да пусна контрола наистина. Но ако тогава ме бяха подложили на детектор на лъжата, щеше да покаже, че не лъжа. Това алкохолишката нечестност е един особен вид нечестност, много тънко граничеща с истината и понякога размиваща се граница. Станали сме инстинктивно такива майстори, че често сами не се усещаме колко тънко манипулираме и подреждаме нещата така, че на нас да ни оттърва. Варианти различни. Може да сме неразбрани, жертви, мъченици и какво ли още не. Но не и да сме искрени. На този етап не бях способен да видя това. Бъди здрав, приятелю, и искрено от цялото си сърце ти желая просто живот. Реален и смислен. За всяко нещо трябва да се плаща. За новия живот също. Понякога правиш неща, които си мислиш, че няма да станат, полагаш усилия, вървиш срещу себе си, търсиш си грешките, смиряваш се и так далее. Но резултата си струва. И още как. Аз по време оно си идеализирах нещата. Ще започна работа по програмата, ще спре да ми се пие и живота ми ще стане просто чудесен. Не, става просто живот - такъв, какъвто е. Но си мисля, че ние, алкохолиците или поне повечето от нас наистина силно обичат живота. Затова са идеалисти и затова се опитват да го променят. Но сме толкова сбъркани, че изкривяваме всичко около нас. Пир на свръхегото. Eто, пак се отплеснах. Браво и бъди щастлив!