|
Наскоро имах честта да присъствам на сбирка на алкохолици от няколко групи от няколко градове и си направих няколко извода за самия себе си. Първо искам да подчертая, че подобни събирания винаги са ми действали особено зареждащо, още повече, че виждам познати, с които я се видим веднъж в годината на живо, я не, а от друга страна се запознавам с нови приятели. Но това, което искам да споделя всъщност е че дори след краткия ми път с програмата и Висшата сила дори аз взех да се усещам, че има промяна в начина ми на разсъждение и възприемане на света и хората като цяло въобще. Осъзнавам, че дългия път на лутане и грешки, падане и ставане, който извървях си е имал своето значение и цели и че всичко е било с учебна цел. Уроците, ми бяха преподадени по най-убедителния и жесток възможен начин. Понякога с опасност за живота ми. И така е трябвало. Бог си знае работата. Иначе коравата ми неувряла тиква нямаше да се замисли дали аджеба е възможно макар и само за 1 шибан процент да не съм прав за нещичко? Оттам до опит да взема да пробвам някак си да се доверя на някаква хипотетична сила, която е всемогъща, да не си мисля, че аз мога да се справя с всичко, да се доверя на друго човешко същество, все неща, които бяха недопустими дори в мислите ми, изминах още по-дълъг път. Уверявам ви, че си струва. Но никъде не е казано, че е лесно. Прости са нещата, но лесно не е. И не става сам. Сам човек всъщност за какво става? Направи ми впечатление, че алкохолиците като цяло винаги имат мнение и решение за всичко. И могат да дадат акъл на всеки. Обаче ако могат да видят собствения си живот отстрани, а те не могат, защото са заслепени за реалността, какъв акъл бе, ами че то няма грам здрав разум. Има такъв израз - дай да помислим трезво по въпроса. И тук смисъла не е в това само да не си пил. Разбира се, не искам да обвинявам никого. Всеки има право да си има мнение, да разпъва теорийки и красиви лозунги, да си философства, да намира кусури и да поучава кое е правилно и кое не. Това вече дори не ме впечатлява. И аз страдам все още от словоохотливост, което се опитвам да коригирам поне донякъде, и аз имах мнение и давах акъл и знаех най-добре кое е истина и кое не, но сега искам просто да направя нещичко за другия. Не да поучавам, не да разсъждавам, не да доказвам, а просто да направя нещо дребно без да искам нищо. Дори една усмивка и едно простичко благодаря или поздрав.
|
Имам право на мнение