Бинго!Ами,така е,бе човек.Точно за това става дума.Пием защото мислим,виждаме и чувстваме по начина по който мислим,виждаме и чувстваме.И никаква промяна във външните условия не може да промени положението,защото причината е отвътре.Значи,трябва да променя себе си.Но това няма как да стане,защото знам,че трябва да стане.То е като да въртиш ключа в стартера на изтощен акумулатор-колкото и да въртиш,няма да запали.Някой трябва да започне да бута колата,да се завъртят колелата и да се произведе ток.Това прави програмата,спонсорите и хората по сбирките-бутат,та белким запалиш.Сама не мога да се задвижа.Пак почнах да пропагандирам,а наистина не искам.

А за хората,които са"света вода ненапита",не знам какво имаш предвид,защото не следя редовно форума и много неща остават непрочетени от мен.Във всеки случай,всеки,който пише тук е минал през ада на алкохолизма и понякога раните още кървят,така,че трябва да имаме милост един към друг.Но ми се иска да споделя нещо относно ситуациите в които започвам да съдя другите.До скоро просто полудявах,когато очевидно другият беше виновен и имаше много трески за дялане.Тогава се настройвах и срещу програмата и си казвах-ай,стига бе,аз да не съм идиот да търся своята грешка,когато очевидно няма такава.Скоро вдянах,че грешката на другия си е грешка на другия,а моята грешка си е моя грешка.Това са отделни неща.А когато няма моя грешка,се старая да изляза от ситуацията,в която чуждата грешка ме засяга.И ако успея да го направя/щото на теория е лесно,но на практика не винаги е така/,от само себе си и да искам, не мога да съдя никого за мнението му или начина,по който се държи към мен.Това си е негова работа.Не знам как звучи това,но напоследък все повече се старая да отделям нещата и да не измислям причинно-следствени връзки между тях.Преди всичко беше овъртяно накуп.Сега се старая да виждам и спазвам интервалите.Дънов казва,че музиката е интервали,а не ноти.Защото ако нотите се насложеха една върху друга,без паузите,би се получил непоносим звук.За момент почти си го представих.Ужас.