Много неща трябва...Но не винаги можем.

А колкото до виждането,човек вижда това,което е той,това,което знае,това до което се е докосвал.В този смисъл,си давам сметка,че аз съм виждала собствената си представа за нещата,а не самите неща-виждала съм своите нужди и желания,също своите страхове и несигурност,подозрения към другите и накрая като добавим и чувството за вина и усещане за никаква стойност,картинката меко казано не е розова.А като добавим и връзката на всичко това с разрушителното действие на алкохола към себе си и всички около мен,си става откровено мазило.Та,затова реших да използвам стрелките,ама без да връткам табелките на които са закачени.

Колкото до използването на положението на други хора или името им,не разбирам за какво говориш.Мисля,че никого не съм използвала,но съм безкрайно благодарна на всички от АА,които са ми помогнали.А това са всички до които съм се докоснала.Дори мисля,че биха могли да ми помогнат повече,ако бих била способна да ги чуя,но не винаги съм могла.Но нищо не е напразно и това,което не е станало преди година например,се случва сега-сега знам какво са ми говорели.А това,че хората в АА не са съвършени и всеки си има дефекти,които продължава да практикува по време на трезвостта си и възстановяването си,спор няма.Но това си е проблем,върху който трябва да си работи самият човек.Това не намалява помощта,която е оказал на мен.