Алоне,не мисля,че в голямата книга има дори един съвет,камо ли заповеди.За себе си я оприличавам на пътека с указателни стрелки.Ако искаш да вървиш по тази пътека,разбира се.Табелки със стрелки,само толкова,че да не се изгубиш.А всеки нормален човек иска да върви по някакъв път,или да прави каквото и да било,ако му е добре там,където е.Ако правиш нещо от което не ти е добре и продължаваш да го правиш,си е чиста лудост.Оказа се,че на мен ми е добре на тази пътека,само понякога доста се задъхвам по баирите,ама бърша потта от челото и продължавам.И не от някакъв мазохизъм,или фанатизъм,дори и съзнанието за липса на друг избор някак избледнява.Просто ми е добре там,където съм и ми е ...интересно.Мога да се затичам,да спра,да си почина,да направя преход,или да не направя преход,да се съглася,или да не се съглася,да се засмея,да си поиграя,да се удивлявам,да се учудвам,да спя и да съм будна.И всичко това е автентично.

Това,за което говориш ти е,че има и други пътеки в тази гора,в която сме и че тези пътеки без табелки със стрелки водят до същото място.Възможно е да е така.Преди АА аз обходих много такива пътеки.Но се оказа,че съм се въртяла в кръг.И че съм стигала до това място,от което съм тръгвала.Когато дойдох в АА,аз не обвинявах света,или поне,не повече,отколкото себе си.Общо взето бях наясно и с недостатъците си.Липсващата брънка при мене се оказа липсата на способност да се впиша в някакъв вселенски порядък на доброто и липсата на каквато и да било радост.Влачех живота като някаква планина на гърба си,вместо да го живея.Ей за това става дума в голямата книга.Да не говорим,че с времето,думите в нея променят смисъла си,защото аз се променям/е,надявам се/ и виждам все повече и повече неща.Няма заповеди,Алоне.Това е пътешествие по пътека със стрелки...и още нещо,но то трябва да се преживее,думите не могат да го опишат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите