|
|
| Тема |
 обещанията за новия живот |
|
| Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
| Публикувано | 16.06.14 21:26 |
|
|
|
Значи когато бях в началото на пътя на възстановяването си, аз се чувствах много зле. Преследваха ме страхове, депресии, самосъжаление, трудно общувах, напрежение, съмнения. И когато някой пресен събрат на месец-два трезвеност широко ухилен ми заяви, много съм добре, откакто спрях да пия и живота ми направо е супер, си викам - ми то сигурно аз нещо не съм наред. Или тоя си вярва, или аз съм ненормален. Щото на мен проблемите ми ме затрупаха когато спрях да пия. В първия момент се огледах и гледам, около мен само разруха. Да не говорим за психичните последствия. Щото докато си пиех, ами всичко е окей, майната им на всички и на всичко, и да става каквото си ще! Да си призная отначало не бях сигурен, че искам да съм трезвен. Абсурд беше дори да си помисля, че мога със собствени сили да се оправя и с една трета от проблемите. Казаха ми обаче, човече, как искаш за няколко месеца да се оправиш с последиците от 15 години алкохолизъм. Просто работи и живей, променяй се бавно и постепенно и резултат ще има. Това е процес, не събитие! Обещанията ми се виждаха абсурдни. Не вярвах, че в моя случай може да стане наистина да съм доволен от себе си и от живота си. Обаче нямах друг избор освен да правя нещата без да се напъвам да покажа колко съм печен, да показвам колко съм по-добър от останалите и да не увяхвам при всяка неволна грешка и да си викам как можах и как нищо не става от мене и малко по малко взех дори да се харесвам. Просто оставям Бог да работи както той си знае и си казвам, че твърде малко неща зависят от мен. Но за да не бъда разбран погрешно това не означава че съм се опънал по гръб и чакам Бог да ми свърши цялата работа и някак си промяната да ми падне като зряла круша в устата. Нещата са много прости, но старите закостенели привички и идеи с годините просто са се вкопали в мен и болестта яростно се съпротивлява за всяка педя територия. Необходими са много работа и наблюдения и сам да се оправя - просто няма начин. Ако имаше - досега да съм го намерил. Аз съм такъв тип. И резултат има. Бавно и постепенно влизам в някакви релси. Едно по едно по нещичко се ремонтира, нещо дребничко се достига. Гледам да не правя трагедии когато се издъня в нещо или сгреша. Просто си викам, това е живота и всичко е с учебна цел. Моля се и продължавам нататък. Това е приемане. И наистина съм благодарен за дребните радости, с които ме дарява деня. Преди все се напъвах да постигам някакви велики цели и не забелязвах колко са готини простичките неща около мен. Благодарен съм и на всички пишещи във този форум, тъй като сте ми много полезни и от всеки мога да науча по нещичко. Благодаря!
| |
| |
| 
|
|
