|
Радвам се, ама наистина се радвам за всички, които знаят за АА, чели са Голямата книга на АА и имат здравия разум да проумеят, че техният единствен проблем е в и с алкохола. Респективно, имат ефективна умствена защита да не посягат към първата чаша, защото техният проблем наистина е в първата чаша с алкохол.
Моят проблем не е нито с алкохола, нито в алкохола. Моят проблем е в мен, моят проблем е болестта "алкохолизъм". Аз и затова споделям как, с какво и защо ми помага Братството на АА. Не споделям в този клуб, обаче, за да приобщавам, помагам или налагам това, което аз правя, на умерени или тежки пиячи, за които нямам представа и не е моя работа да давам диагноза - болни ли са или не са болни от болестта "алкохолизъм" и кога евентуално ще се разболеят, защото болестта наистина е прогресираща. Очевадно при мен е как в ранните години на моето пиене имаше доста моменти, в които контролирах изпитото количество алкохол, даже контролирах в един период от осем години въобще да не близвам алкохол, след който период за пет години стигнах до момента да пия от сутринта, а пък знаех, че не трябва да докосвам първата чаша, но я докосвах, мама му стара и се заплющявах до безпаметност, вече всеки път, нямаше празно. "Защо не мога да спра да пия, след като знам, че не трябва да пия, защо умът ми в един момент нямаше сила, нямаше власт над тялото ми, което изгаряше от жажда за още и още алкохол?" "Защо посягам към първата чаша, защо умът ми страстно желае ефекта от първата чаша и само до един момент работи разумът и казва, ти този път няма да се налюскаш, ще пиеш само една или хайде, две чашки... и ново безпаметно налюскване?" "Защо в един момент, ефектът, който търсех изчезна и при първата, и при втората, и при третата, и така до базкрай чашки?" Тези въпроси ме убиваха, тези въпроси МЕ УБИВАХА. "Празните емоционални призиви" на всички хора, които ме обичаха:"ти, ако поискаш можеш да спреш да пиеш, имаш воля за толкова други неща...Ти искаш да си интересен, да си центъра, да се занимаваме с тебе, да страдаме с тебе, ти затова се наливаш и освинваш! Ти можеш да спреш, но се лигавиш, не искаш...", не ми помагаха. Нищо не можех да им обясня. Аз наистина исках да бъда интересен, аз наистина исках да бъда центъра, но пък е и самата истина, че исках да спра да пия, а не можех.
Е, в АА първото, което получих, ей, така от Нищото бе, че тези хора говориха за неща, които изпитвах аз. При тези хора падна един голям товар от гърба ми - не исках да бъда центъра, не исках да се харесвам, не исках да ги харесвам. Сред тези хора се чувствах защитен. Тези хора, освен всичко друго не пиеха. Аз се вторачих в тези хора, които не пият. Не се занимавах с тези, които идваха, в началото, продължаваха да пият и да търсят изход в стария си начин на мислене. Аз пожелах да правя точно това, което правят тези, които не пият. Разговарях с тези, които не пиеха от 3, 5, 7, 15 и повече години трезвост. И на мен никой не ми каза, защо не започваш да работиш по стъпките, защо не помолиш някой да ти стане спонсор, идвай на сбирки - "празните емоционални призиви рядко помагат". Аз го пожелах, защото за първи път чувах и се доверявах на отговори/които не бяха в сферата на моята желязна, свещена логика, която ме доведе до алкохола и с времето ме тръшна в онова безнадеждно състояние на ума и на тялото - болестта "алкохолизъм"/ на моите въпроси.
На никого не съм казвал и няма да кажа, без да ме попита, прави каквото правя аз. Когато си признавам, че съм алкохолик - че животът ми е станал неуправляем, единственият въпрос, който продължавам да си задавам всеки ден е, дали съм честен, дали съм безмилостно честен в това признание? Дали не го казвам, заради обещанията на стр.74 в Голямата книга? Дали не искам да съм трезвен, за да имам най - хубавата работа в моята логика, най - добрата жена в моята логика, най - свястното дете в моята логика, да имам достатъчно пари в моята логика, да имам всичко хубаво, пак в моята логика. Този свят е перфектен, съвършен, защото има и добро, и лошо, категории, пак в моята шибана логика.
От един месец не правя прецизно това, което ми се предлага в АА. И проблемите ме загрупаха. И сега, отново въпроса:"Ако съм честен, защо съм честен? Дали, защото Бог, така както Го разбирам ще оцени моята честност и проблемите ще изчезнат или ще Му се доверя и ще намеря решение на проблемите и ще видя, че това не са проблеми, а просто нещата от живота? Трудна работа, много трудна работа по стъпките в процеса "честност". Но аз усетих в доста моменти живота такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ми харесва и не искам да се отказвам и продължавам извън АА, с програмата на АА. Не заради програмата на АА, а с програмата на АА.
С днешна дата си давам сметка, че съм упражнявал, практикувал Първа стъпка цели пет месеца в началото и самоанализи. Със спонсор, разбира се. Никак не съжалявам, че точно това съм правил. Ако не беше така, може би днес нямаше да съм трезвен. "Провалът" за мен/ако има такъв/ идва от липсата на честност в Първа стъпка. Честността е процес, иска време. На мен са ми трябвали пет месеца, нито повече, нито по - малко.
Благодарен съм, че съм в Братството на АА. То не е религиозна ОРГАНИЗАЦИЯ. Но тук обърнах погледа си от материално към духовното. Моят спонсор не е проповедник, не ми казва как да вярвам и в какво да вярвам. Но той е моят водач по пътя на духовността в трезвост. А за задължителния духовен ЖИЗНЕН опит ми помагате всички вие, от АА. Благодаря. Не винаги е така. Аз светец няма да ставам.
Господи, нека бъде Твоята воля, а не моята.
|
Радвам се...
