Мен лично предъвкването само ме натоварваше още повече.
Нямах нужда от постоянно припомняне на това колко съм жалък.
Това така или иначе си го знаех.
Имах нужда от конкретни мерки.
А всеки ми казваше..това си зависи от теб,ти трябва.
И аз го направих.
Осъзнах ..потупване по рамото,съчуствие,просълзяване по времето на разказите ми..но оттам нататък съм сам,аз трябва да направя крачките.
Дела иска,не думи!

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!