|
След поредния ми трезвен период реших, че мога да си почивам от време на време от опитите ми да работя по програмата и дори си съставих план-график кои дни ще си почивам и ще си гледам кефа. Така де, аз да не съм робот. Какво е това писане всеки ден, търсене на дефекти, благодарности, молитви, търсене на отговори, а бе, аз да не съм малоумен. На всичкото отгоре ме влачат да слушам глупостите на разни криви тикви по лудници и диспансери, дето не знаят на коя планета се намират. А, писна ми! И спрях да припкам по стъпките и дори разредих сбирките. Така де, добре съм, не ми се пие. Време е да си подредя най-после живота. Спонсора ми каза - така няма да стане мой човек. Не мога да ти заповядвам, но тръгваш по опасен път. Айде бе, ами че аз като съм си трезвен, грешка нямам. Уча нови неща, спортувам, в крайна сметка аз съм човека, който най-добре знае кое е най-доброто за мен. Дори успях да започна работа в една от най-престижните фирми за метални конструкции в България и дори бях назначен в самата база на фирмата където де факто се извършва основната работа по производството на конструкциите и оттам вече се транспортират за монтаж по обектите в България и Европа. Това означава сравнително сигурна и постоянна работа, въпреки, че никоя фирма не е застрахована от сътресения по принцип. Ама тия са си дебели. Печелят обекти за милиони. Разбира се, има какво да се желае, ама то къде няма. Тогава направо си спрях да правя каквото и да било и ходех на сбирка само в неделя. Скъсвах си задника от бачкане и се прибирах смазан от умора. Като типичен алкохолик и перфекционист давах не 100, а 300% от себе си. Това доведе до физическото ми скапване, дори успях да си повредя едната ръка - разтягане някакво. А колегите ми си бачкат спокойно и така ден след ден без да се напъват да показват колко са кадърни и работни. И така логично дойде денят, в който реших, че няколко бири в кварталното барче няма да ми навредят. Бях се ядосвал цял ден с един дето иска всичко да свърши едва ли не само с подръчни средства от страх да не се обади на шефа и да си поиска необходимата техника и инструменти. На всичкото отгоре го бяха назначили старши на групата и на всичкото отгоре се сърдеше когато някой не можеше да схване гениалните му мисли. Както и да е. Eстествено, след няколкото бири на връщане си купих бутилка водка от магазина. Така де, като ще е гарга, рошава да е. Десетина дена след това бях без работа, парцал, мръсен, брадясал и пиех спирт от аптеката, като използвах бира за разредител, за да мога да се напия по-бързо, качествено и най-вече евтино. И този път успях да си наложа да спра, но абстиненцията беше много тежка. С всеки път става по-тежка и периодите ми на трезвост намаляват. Аз излизам без каквито и да било помощни средства като лекарства. Ако изключим кисело мляко и повечко течности. Една сестра даже като ме видя се уплаши да не умра. Беше първия ми ден без алкохол. Е, не умрях. Но не абстиненцията ме плаши в случая. И точно тогава мисля, че стигнах моето дъно. Нещо в мен просто се скърши. Мъките на абстиненцията даже ме радваха донякъде защото тогава просто се бях вкопчил в оцеляването си, и нямах време да се занимавам с друго. Но болката, която изпитах тогава беше по-страшна от това. Просто душата ме болеше. Не мога да го опиша с думи. Няма как. Също така не мога да обясня с думи как действа програмата. Много е написано и изговорено но промяната и въобще това трябва да го преживееш. Тука мога да си философствам колкото си искам и какво от това? Мисля, че за мен това беше преломната точка от която започна моето възстановяване. Имам си едно такова вътрешно усещане. А мен интуицията досега никога не ме е лъгала. Виж изкривената ми алкохолна логика - колкото искаш. То не бяха планове, не беше чудо. Бях си изградил живота с години напред. Да, ама в някаква друга паралелна виртуална вселена. Че си и вярвах. Трябваха ми повече от три години в АА, отначало само наблюдения и сбирки, после опити да правя стъпките и да търся Висшата сила, Десетки падания, но винаги намирах сили да се изправя и да продължа. Не се отказвах. Постоянствах. Разбрах обаче едно. Човек започва да се възстановява когато наистина е готов за това. Аз много пъти съм декларирал, че съм готов на всичко, за да спра да пия. Но сега ми е ясно, че не съм бил. И това кога не го решавам аз, а нещо много по- голямо от мен. И трябва да съм благодарен всеки ден, защото около мен е пълно със събратя, които направо си отиват и не могат да го видят или пък вече им е все едно. Изход обаче има. И го знам не защото някъде съм го прочел в някоя много велика книга, написана от някой много мъдър човек, а от личен опит. И лично моя отговорност е да предавам това послание на алкохолиците, които все още страдат. Защото знам какво е да умираш всеки ден и да се молиш на сутринта да не се събуждаш. Успех на всички!
|
Моят последен запой