|
Възможно е на някого да му се стори, че темата не е на място, но това не е така
Разказвам как приложих принципите на Програмата на АА днес, за нещо от реалния живот
Отивам на разходка сама, искам да събера мислите си, да проветря малко съзнанието си и главата си, и да отдъхна. Времето най-после е сухо и слънчево, предразполага към успокоение и леко безгрижно невнимание къде и как стъпвам.
Това мое спокойно движение в един момент е спряно от вида на дълга, дълга движеща се на пътя змия. Реална е, хехе. Напълно реална и заемаща почти цялата ширина на пътя. Не се изплаших, много интересно, само я наблюдавах отдалеч, на дистанция, тя се движеше бавничко, премина, скри се в гората. Така, ами сега . Как да продължа, само преди секунди тя беше там, как да продължа, ами ако се върне, ами ако се появи отново, ами ако се появи друга, пътят е дълъг и все пак това е гора ... Стоя и мисля, и не мърдам, да се върна ли, как ще се връщам, мисля, като съм тръгнала, но и не продължавам, явно силите ми са дотук ... моите собствени Търся помощ, оглеждам се за хора, но няма. В този момент зад мен се появява друга жена, и тя е сама, върви си, аз и казвам, че имаше змия преди малко на пътя, тя също спира, замисля се малко, и казва, ами да бягаме, да преминем заедно, и да продължим разходката си. Тръгнахме заедно, изтичахме буквално през мястото, където беше змията, и продължихме спокойно двете. Вървяхме около сто метра заедно, говорим, аз и казвам, че ми е добре сама, и тя казва същото, и на мен ми е добре сама, да се разтоварваме. Аз и споделям, че малко се страхувам, тя ми казва, ами беше студено, влажно, а сега има слънце, и змиите излизат на припек, това е, казва също, та те повече се страхуват от нас ... Продължаваме още малко, тя тръгва да бяга, аз оставам да вървя, после отново се срещаме, тя се връща вече, казва ми, не се страхувай, ако видиш змия, просто спри, нека тя си премине, и после продължавай, не се поддавай на страха ...
Като не можах да се справя сама, с друг човек успях да направя нещо, за което моите собствени сили не стигаха ...
Забравих да напиша най-важното, колко съм щастлива, не само благодарна, но и щастлива, че успях, благодаря ти, Боже !
Редактирано от spiritual на 07.06.14 12:17.
|
Змия