Здравей,като чета описаното от теб все едно виждам себе си.При мен също много ми помогна сестра ми.Аз също така отричах че имам проблем,но нещата взеха да ескалират.Сестра ми по едно време вече не издържа и вдигна ръце.То всички ги бях докарал до нервна криза.Бях пробвал всичко,и когато разбрах че няма ,,вълшебно хапче'',тотално се предадох.Вече не виждах изход от това положение.
Започнах да посещавам сбирки на АА,редовно а и ходих с желание.Не спрях веднага алкохола,но след известно време,редовно ходене на сбирки и това се случи.Сбирките много ми помогнаха,най-малкото да гледаш твои събратя трезви малко или много и ти го пожелаваш да си като тях.Появи се онази светлина в тунела,която толкова дълго чаках.Знаех че имам проблем,но и ми се предлагаше РЕШЕНИЕ на проблема.Това се случваше за първи път-а бях пробвал почти всичко и традиционно и не традиционно.Действително сбирките изиграха много важна роля,но ходех с желание и надежда че има изход.Там разбрах че съм болен от болест наречена алкохолизъм,че има програма за поддържане на добра духовна форма,че ако искам да живея един нормален живот алкохола трябва да се забрави завинаги,че не бива да си правя илюзии че някога ще мога да пия отново.Болестта е прогресираща с времето без значение колко не си пил,започнеш ли нещата стават много по зле от колкото когато си спрял.Поздрави и успех.