3. "Черният хумор" / не го умея/ освен осмисляне на нещата дава и известна степен свобода за "омаловажаването им", преодоляването им.
На мен лично, преди няколко месеца точно "черният хумор" ми помогна да преодолея нещо, върху което бях зациклила, и като явно сериозна егоцентричка, и обсебена здраво от себе си, не можех "да видя реалността", и бях на път да се самовзривя. Да, точно това е, което тогава не можах да осъзная, че "черният хумор" дава възможност за освобождаване, за омаловажаване на проблема, и съответно за преодоляването му.
Баща ми го прилага, и аз така се дразня, че няма накъде, спонсорът ми също, така се гневя, че нямаш на идея, паля и хвърчи барут и искри хвърчат, обаче, ако трябва да съм честна, само това ми помага на мен, за мен това е единствено възможният начин за омаловажаване на проблема, приемането му.
4. Във всяка "излагация" има и малко "забава". Когато успееш да я видиш, то определено си преодолял първото.
Ей това ми е така трудно да преодолея, не е истина просто колко трудно, но огромното ми желание за живот, и също така желанието ми да се приближа до Бог, ме научи да се пречупвам и да видя "забавата" и в най-трудната / в моите очи, разбира се/, ситуация.
5. Човек трябва да знае, че не е всесилен, безгрешен, идеален, но никога не трябва да вярваш, че си по- черен от дявола.
Ей това пък сигурно цял живот ще го уча, много трудно уловима е границата. Иначе добре си го написала, ама как се намира точната граница, аз залитам ту към едното, ту към другото... , мда.
|