Що се отнася лично до мен, аз не застъпвам определена ортодксална религиозна теория за Бог или Висшата сила, както предпочитате. Никога не съм одобрявал религиозния догматизъм. Оприличавам ги на коне с капаци. Ето това е вярно, а това - грешно. Има само един правилен път, всичко друго е от сатаната. И въпреки това има много какво да се научи от религиозните люде. Дори им завиждам понякога, защото за тях няма съмнения и колебания и те намират смисъл и щастие в своя живот. Това е техният избор и тяхно право. Аз самия имам своя собствена представа за Бог и определено вярвам, че нищо в тоя живот не е случайно. Не си напъвам главата да се опитвам да го обясня, защото няма смисъл, пък и достатъчно време съм живял в главата си и съм въртял теории, вместо наистина да живея. 12 те стъпки всъщност са замислени като начин на живот, който е път към Бога. Крайната цел е да осъществиш контакт с Висшата сила и да пуснеш контрола, който така здраво си стискал досега. Когато оставя контрола в ръцете на Бог, вместо на болната си глава, тогава живота ми става по-добър. По-леко приемам и хубавото и лошото, защото вече осъзнавам колко малко всъщност зависи от моята воля. Що се отнася до промяната, спор няма. Не мога да правя едно и също и да очаквам нещо да се промени. Ако искам промяна, предприемам определени действия и тогава мога да очаквам промяна. И не спирам. Много е лесно да се върна към стереотипа си, защото той се е затвърдил с години. Ние алкохолиците се страхуваме от промените. Защото те носят риск и несигурност. По-добре познато зло, отколкото неизвестност. Ама ако не пробваш как ще разбереш кое е добро за теб? И не бива да забравям, че това е процес, а не събитие. Тоест изисква време. Нещата стават бавно, но стават, ако постоянстваш. Алкохолика, тоест моя милост обаче иска всичко и го иска веднага. Аз дори започнах да ходя в неделя на църква. Задайте си въпроса западняците по-прости ли са от нас като ходят в неделя на църква. И колко от ходещите са наистина религиозни? Не мисля, че имат и 50%. Да не говорим, че в сегашния живот материалното е завзело изцяло ценностната система на хората. За духовни или така да го формулирам чисто общочовешки ценности не остава много място. Нима това не е морална деградация?
|