|
Здравейте отново,
Писанията ми са хаотични, но и в главата ми вече е батак.
Брат ми (35+) пак изпадна в дупка. Беше ограничил количеството за известно време след сериозен разговор с майка ми, и след като пак имаше гадене+киселини и върна малко кръв, така че докторът го убеди да попие малко таблетки и да спре бирата. Ракията обаче мина между капките. Да не говорим, че според мен, докторът изобщо не е разбрал каква е всъщност историята с алкохола, сутрешното гадене и ежедневните киселини и просто го е пощадил да не прави противната гастроентероскопия с цел изследване на стомаха. Спестил е истината с една дума.
За известно време наистина се беше стреснал и беше спрял алкохола.
Аз започнах да си връщам доверието в него.
Проблемът обаче се състои в повтаряемостта на гадните ситуации.
Миналата година към март месец го понижиха, естествено той прие случката с омерзение, отвращение и негодувание, после се впрегна да търси работа, за да се махне от вече омразната позиция, и скочи от трън, та на глог. Естествено неудовлетворението от ниското заплащане, неспазените уговорки и неизпълнени обещания на новото работно място и поредното замразяване на проекта "брак-семейство" явно доведоха до поредна криза.
Сега пък ще го съкращават. Пак драма, криза... заемите, чиито срок и размер никой не знае, ще увиснат зловещо. Подтикваме го да бъде активен в търсенето на работа, той някак остава пасивен. Звъня на познати, абониран бил за един популярен сайт за обяви за работа. Като го съветвам спокойно и без укори и обвинения да търси и пуска навсякъде, за различни позиции и в различни сайтове, и той да търси приятели и познати, а не да разчита някой друг да го потърси, мълчи.
Когато опрем до въпроса за алкохола, пак мълчи, или извърта. Най-неприятното е, че лъже/увърта доста, та вече не знам кое е истина и кое - не.
Онзи ден се чукнал със своето МПС в някакъв автомобил и съмнението е дали е консумирал.
За съжаление няма да е първият път, в който се случва да кара след поемането на "биричка", поне аз за това знам, дай Боже да не е пил и твърд алкохол.
Родителите ми, с които живее от 10-ина години, са на различно мнение за него.
Единият омекотява ситуацията и твърди, че няма зависимост. Другият е категоричен, че няма оправия с него и че всеки ден се крие в колата да пие твърд алкохол и после само се преструва, че е на биричка вечер.
Миналата година бяхме стигнали до преговори има ли проблем или няма и той категорично отказа да признае, че е зависим към алкохола.
Сега спомена ли за предлагането на помощта ми за решаването на проблема с алкохола, директно сменя темата. Вече съм склонна и заеми да тегля, само и само да се приключи с тази драма и да се върне той към нормален живот. Лошото е, че нашите се опитват да вдигнат ръце от него - досега вдигаха само скандали и високо кръвно, а аз сама не съм достатъчен фактор за него.
За съжаление, ако той не осъзнае и не признае, че има проблем, не мога да го насилвам да се откаже.
Не искам да се отказвам от него, но аз не мога да живея неговия живот. Накрая ще се изпокарам окончателно и с мъжа ми (задето все мисля за него, а не за нас), и с нашите (защото не искат повече да се ядосват с него и да предприемат нещо - за тях строгото мъмрене е трябвало да е свършило работа досега).
Всеки път стигаме до задънена улица, и аз само се тормозя с мислене, четене и писане по темата.
Надявам се да изкажете мнение на пострадавши, мислите ли, че всички проблеми са следствие от алкохола? Той го определя като "нещо за отпускане". Знам, че звучи наивно да се надявам лошата серия да се дължи само на случайността, но исках да чуя и вашия глас, иначе си говоря и си полудявам окончателно сама...
Благодаря ви предварително!!!
Елм
|
алкохолно ходене по мъките - нова серия
