|
Искам да споделя какво се случва с мен откакто работя по програмата на АА. Както бях написал и преди, костваше ми почти 3 години опити да правя програмата по мой си начин, да правя само това, което на мен ми харесва когато на мен ми оттърва. Резултатът от това мое своеволие беше периодично влизане в запои като поради прогресивния характер на заболяването ставаха все по-тежки и все по-трудно излизах от тях. Дори миналата година си мислех, че следващия запой вече ще има необратими увреждания. Но това не ме спря пак да се запия. Направих наистина сериозен опит да работя по програмата, но сега си давам сметка, че не бях напълно честен със самия себе си и това ме издъни. Този път си мислех, че има опасност за живота ми или че полудявам. Дадох си ясна сметка, че за мен вече няма алтернатива. Или тръгвам по пътя на възстановяването, или умирам бавно и мъчително, деградирайки все повече и повече. За щастие спонсора ми не се отказа от мен заради издънката. Дори напротив. Смея да твърдя, че достигнах своето дъно. Не можех да продължавам да живея по този начин - в лъжа, всъщност не знаех как да живея и какво да правя. Затова колкото и да ми беше трудно и непривично, изревах за помощ. Всъщност тогава въобще не ми пукаше. Срам, гордост, Глупости. Бях смазан от страх и отчаяние. Помолих смирено с цялото си отчаяние и надежда да ми бъде показано какво да правя. Никой не ме е принуждавал да правя нещо насила. Аз обаче правех каквото ми се каже, защото имаше един зад гърба ми, който още си е там, и който само чака момента да се отпусна за да ми скочи на врата. Не винаги ми е приятно да правя програмата. Често трябва да вървя срещу себе си. Защото старите навици и начин на животса изграждани с години и сега променям начина си на живот, а оттам и начина си на мислене и въобще всичко. Работя и с други алкохолици и често чувствам напрежение, страх, срам, улавям се, че всячески се опитвам да обясня за какво става въпрос, взимам присърце нещата. А всъщност ми е ясно, от собствения ми опит, че не зависи от мен кой и кога ще реши наистина да вземе, че да направи нещо наистина вместо да философства и да върти разни теории. Не ми е лесно, защото аз се бях изолирал тотално с бутилката и избягвах хората. Но продължавам въпреки всичко да работя и това ме запазва трезвен и тези 24 часа. Нещата са много прости, но никъде не пише, че е много лесно. Ако обаче желаеш да спреш с цялото си сърце и душа и наистина си готов на всичко. Ако допуснеш, че може би поне 1% не си прав за каквото и да било. Ако си готов, колкото и да е трудно за един алкохолик да се довериш на друго човешко същество, да допуснеш, че може би не ти си най- хитрият и умният или най-прецаканият! Тогава има надежда, има много голяма вероятност да намериш своя път - наистина твоя, верния. Някои от нас доста се лутат, други, на които наистина завиждам успяват почти веднага. Но опита ми говори, че тези, които наистина искат и търсят рано или късно в крайна сметка успяват. В книгата се говори за дъно. Лично аз съм свидетел на мои събратя, които изгубиха всичко и накрая здравето та дори и живота си и въпреки това не бяха достигнали своето дъно. Тези хора бяха по-умни от нас и знаеха по-добре как трябва да се живее. Знаеха кое е добро за тях и кое не е. И накрая си отидоха бавно и мъчително или превъртаха или просто се преселиха да живеят в лудницата и не могат да мръднат оттам, защото не могат да се приспособят към нормалния живот. Да не пропусна и онези, които влезнаха в затвора. Но в крайна сметка всеки има право на мнение и избор. Ние не твърдим, че притежаваме монопол над лечението на болестта. Просто имаме изход и можем да го споделим с всеки, който желае. Желая на всички хубав и трезвен ден и успешно възстановяване!
|
За моята трезвеност
