|
Всяка една дума има конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Това е така, защото езикът най-просто означава система за кодиране и декодиране на информация. И служи хората да си казваме неща и да се разбираме. За да се разбираме, се налага да сме се предварително уточнили и съгласили какво ще бъде значението на символите, с които се опитваме да си кажем разни работи. Затова децата ходят на училище. Затова учат български език и други разни конвенции. Защото иначе ще настане хаос отвсякъде. Най-просто – ако светофарът светне в червено, но за мен това значи да преминавам, то ще стане качамак.
Семиотика, но толкова за нея. Когато ще говорим за алкохолизъм, за алкохол и за каквото там ще говорим, първо се налага да се уточним какъв смисъл влагаме в тези думи. Всеки един човек знае или си мисли, че знае разни неща. Но за да предаде нещата, които знае, се налага да използва език. Иначе това, което знае, или си мисли че знае, не може да го предаде. За да го предаде като информация, той първо го кодира – записва го, изпява го, нарисува го, изтанцува го, филмира го и така нататък. После го показва на други хора – директно и индиректно, и те приемат тази информация. Но ако някой ми говори на китайски, няма как да възприема информацията, която иска да ми предаде. Освен ако не зная китайски. Или ми говори на български, обаче аз нямам дефинициите на основните термини, които съставят темата на разговор.
Затова, когато се учи един урок в училище, се започва с дефиниции. Кое какво е. Защото дори и наизуст да науча урока, само вятър на устата си ще правя. Но го знам. Или дори абсолютно да съм наясно с принципите, съдържанието и конкретното значение на някои думи – за да предам цялата информация на други хора, първо се налага да се съгласим относно значението на някои неща. Иначе ще си говорим как зодията на котката на братовчедката на комшията предопределя слънчевите протуберанси в най-ниското ниво на платоническата тригонофункция.
Нещата за мен са чисто практични. Те са въпрос на живот и смърт. Като част от собственото си възстановяване от болестта алкохолизъм, се налага да предавам информация на хората, които страдат от алкохолизъм. Предавам им информация. Тази информация на мен ми е предадена и аз я предавам на други.
Аз не съм знаел какво е това алкохолизъм. Мислел съм, че знам. Това за мен са били хора, които са с мазни куртки, спят в канавките и пият прясна ракия на казана. Не съм изобщо се замислял как са стигнали дотам. Знаел съм, че те така са решили. Не съм допускал, че не са имали избор. Как така да са нямали избор?
И в един момент какво направи за мен Анонимни алкохолици? Предаде ми информация относно това, че сме „безсилни срещу алкохола и животът ни е станал неуправляем“. Ето ти една дефиниция. Дефиницията на алкохолизма. Безсилни срещу алкохола. И става въпрос за много хора, които са признали безсилието си срещу алкохола и са признали че животът им е неуправляем. Но за да го признаят, те първо са го видели що е това нещо. То е присъствало в живота им, за да го признаят.
Какво признах като безсилие срещу алкохола:
1.Признах, че когато пия, не мога да контролирам изпитото количество. Ето ти физическата страна на болестта. Абнормалната реакция, която проявява тялото ми към алкохола – непреодолима физическа жажда.
2.Признах, че няма начин да не почна. Заклевах се, че няма да пия повече и обикновено започвах още същият ден. Липсваше ми ефективна умствена защита срещу първата чаша. Ето ти умствената страна на болестта.
3.Признах, че животът ми е неуправляем – „Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора....“ Ето ти душевната страна на болестта алкохолизъм.
Дефиницията на болестта алкохолизъм се съдържа в Първата стъпка от Програмата за възстановяване. Описана е в „Мнението на лекаря“ и Първите четири глави от Книгата „Анонимни алкохолици“. Програмата за възстановяване е описана общо в седем глави от книгата и „Мнението на лекаря“ – общо осем. Повече от половината – пет, са на основна тема – предаване информация за същността на алкохолизма.
Много хора, които идват в Анонимни алкохолици казват следното – аз още преди десет години признах, че съм алкохолик. Не ми става ясно как можеш да признаеш нещо, което не го знаеш какво е. Поне аз дълги години пиех и се мъчех да контролирам колко пия и се мъчех да не почвам да пия и се мъчех да си решавам проблемите – и не ми беше ясно защо нищо не се получава. Казвал съм си, че съм алкохолик, но какво значеше това алкохолик? Казвали са ми, че съм алкохолик, но какво значеше това алкохолик? Какво точно значеше това алкохолизъм и какъв беше отговорът на проблема? Какъв първо беше поблема? Алкохолизъм? Какво значеше алкохолизъм? Или алкохол? Просто спирам. Обаче не можех да спра. Слаба ми беше волята.
Съществената за мен информация я получих в Анонимни алкохолици. Получих я от човек, който се беше възстановил от тази болест и който ми предаде тази информация. Предаде ми с прости примери от живота си какво е това алкохолизъм. Сравних това с нещата с воя живот. Можах да видя защо съм пил така, защо съм почвал да пия, въпреки огромното си желание да не пия. Можах да видя защо животът ми е поредица от провали. Можах да видя, защо ми се налага да действам по тези стъпки. Живот на духовна основа или алкохолна смърт.
Основна част от Програмата за възстановяване е на първо място да разберем от какво точно ще се възстановяваме. Какво точно е това алкохолизъм. Какво представлява това заболяване. Какво ще рече безсилен срещу алкохола. Какво ще рече – физическа, умствена и душевна болест. Защо човешка сила не би могла да ми възвърне здравомислието. Опа – нямал съм и здравомислие, каквото и да значи това. Цяла поредица от съществена информация, която си предаваме един на друг.
Ето колко добре го е казал Доктор Боб: „Естествено, бихте могли да си зададете въпроса:
"Какво толкова направи или каза този човек, което други не бяха правили или казвали?" Трябва да се има предвид, че бях чел много и бях говорил с всички, които знаеха или си мислеха, че знаят нещо за алкохолизма. Този човек бе преминал през дълги години на ужасно пиене, бе преживял повечето известни на пияниците нещастия, но се бе възстановил благодарение точно на това нещо, което аз се опитвах да приложа, т.е. на духовния подход. Той ми даде информация за алкохолизма, която безспорно ми помогна. Много по-важно обаче беше това, че той бе първото човешко същество, с което някога съм говорил, което говореше за алкохолизма от собствен опит. С други думи той говореше на моя език. Той знаеше всички отговори, но не защото ги бе прочел в книгите.
Чудесно благоволение е да бъдеш освободен от това страшно проклятие, което ме измъчваше. Здравето ми е добро и аз отново си възвърнах самоуважението и уважението на колегите си. Семейния ми живот е идеален, а работата ми върви толкова добре, колкото може да се очаква в тези несигурни времена.
Отделям много време, ЗА ДА ПРЕДАВАМ ПОСЛАНИЕТО, което съм научил, на хората, които го желаят и се нуждаят от него. Правя го по четири причини:
1. От чувство на дълг.
2.Защото ми доставя удоволствие.
3.Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията
си към човека, който отдели време, за да ми предаде пос-
ланието.
4.Защото всеки път, когато го правя, се осигурявам срещу
възможно подхлъзване. "
И затова е добре да се уточним:
1.Какво е алкохолизъм?
2.Безсилие срещу алкохола?
3.Волята?
4.Тялото как реагира и защо?
5.Защо не реагира така тялото на брат ми? По-силна воля от моята ли има?
6.Нали се заклех, че няма да пия повече? Какво ще рече, че нямам ефективна умствена защита?
7.Неуправляем живот? Ако имам пари, няма да пия?
8.Какви алтернативи има истинският алкохолик?
9.Какво точно ще рече "живот на духовна основа"?
10.Каква е тази Програма?
11.Защо пък да не мога да живея без Програма за възстановяване?
12.От какво ще се възстановявам?
13.Аз просто вече няма да пия - отиди на първите въпроси или отговори.
14.Какво съдържа Книгата Анонимни алкохолици? Защо е написана?
Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
Конфуций
|
Да се уточним, защо се уточняваме
