|
Ето един пост от преди две години, когато нещата още бяха доста сложни, но бяха започнали да се разплитат. Тогава исках всичко да знам, и всичко да си обясня, но това ме унищожаваше, въпреки това не спрях да въртя теории. Загрявах, че по този начин се чувствам над другите хора и че не съм в ред и това ме плашеше много, и загрявах, че тия хора няма как да ги харесвам като се чувствам над тях, и че това ми се е превърнало в характер и заради това страдам. С тези високи критерии аз не харесвах хората, нямаше как да харесам и себе си. Ето това е тогавашното ми виждане за алкохолика какво представлява и това изцяло от моя опит, а ние всички сме различни!
Искам да споделя с хората като мен и тези които нямат нищо общо със мен, а просто за разнообразие са влезли в сайт за алкохолно зависими, някои неща
които разбрах за тази коварна болест наречена Алкохолизъм. Коварна е наистина след всеки запой излизах все по луд и по луд, иначе докато пиех всичко си
беше наред, докато алкохола ми действаше както трябва, всички около мен ставаха все по виновни и по виновни, аз си мислех за себе си, че ги превъзхождам
защото не бих направил така, или че за нищо не ставам явно съм тъп щом не мога да се справя със ситуацията в която се намирам, все трябва да пия за да
говоря с някой човек по работа или с жена за да се отпусна и да мога да се държа свободно пред нея без задръжки, алкохола ми даваше тази свобода.
Както и да е, друго исках да кажа, от известно време работя по програмата на АА и откривам нов вид свобода за която въобще не съм можел да си представя,
че е възможно да се случи на мен, нали аз съм боклук и за нищо не ставам. Но ето случва се на прав път съм, вървя по улиците и ми иде да извикам с
всичка сила на хората край мен аз съм свободен, не ми пука какво мислите за мен, не ми пука, че живея в тази държава, не ми пука че нямам еди какво си,
че вървя пеша. Вървя по улиците и наблюдавам дърветата и небето и си задавам въпроси които никога преди не съм си задавал искам да изследвам този свят
без съзнанието ми да бъде замъглено от каквото и да е било, искам да направя много неща. Искрено съм благодарен на АА и на Бог така както аз го разбирам
за нещата които ми се случват в момента. Аз съм съвсем различен от човека от човека който бях и не искам да се връщам в никакъв случай назад искам да продължавам да се променям работейки програмата, живея само за днес, дори само за този момент, в момента е важно какво ще посея за да имам добра реколта утре и
знам, че не бива да спирам да сея за да мога да жъна и прибирам реколта постоянно, просто хамбарите се празнят много бързо.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НЕ ЛЕКУВАНИЯТ АЛКОХОЛИК?
Не мога да се сетя за по добър пример на този етап от развитието си, дано да продължи това развитие вече искам да живея.
Алкохоликът прилича на анорексичка която е 30 килограма стои и се гледа в огледалото и вижда 100 килограмова жена, тя е убедена, че знае какъв е
проблема, много просто вярва на това което вижда 100 кила и трябва да отслабне, и продължава да се напъва да отслабва и колкото повече се напъва толкова
по дебела се вижда в огледалото и толкова по слаба става всъщност, но не го вижда, тоест в заблуда е не вижда истината, обективната реалност. Същият съм като нея гледам ги хората край мен близките ми и изобщо всички хора накрая и си
викам те са виновни това е положението, пълно с изроди в този свят, АКО не се бях родил в това семейство на откачалки еди какво си щеше да стане, не се
ли виждат колко са прости всичките, просто са елементарни, и защо са толкова смешни трябваше да съм се родил в по нормално семейство. Чакай да им
кажа какво да правят, че да не са толкова смешни и толкоз прости. И започвам да ги следя как вървят покрай мен какво говорят как се усмихват, аз ги
манипулирам или директно ги правя смешни като им казвам нещата такива каквито са в очите, и съм убеден че съм прав точно както анорексичката си мисли,
че е права за това, че е 100 кила и трябва да отслабва, по същият начин аз си мисля, че явно трябва да им обясня по добре как трябва да се държат и как да дишат, че на мен да ми е добре. Тук ключовата дума е МЕН.
После отивам на работа да речем и там еди кой си говори някакви глупости не на мен, а на един човек който е по слаб от него и се опитва да го изкара
смешен и го прави доста успешно, АЗ започвам да се ядосвам на тоя тъпак, че се мисли за голяма работа, аз не бих постъпил така, той е комплексар и си
изгражда самооценката на гърба на еди кой си, освен това върви като наебан кълвач-световен шампион по нещо си и си мисли, че по този начин ще накара
хората около себе си да се страхуват от него и да го уважават, а вътрешно трепери да не го видят кой е всъщност. И така постепенно това се превръща в
мой характер да търся недостатъците на хората и на себе си и накрая изпадам в състояния на ярост като не съм пил и искам да променя хората край себе си
и себе си включително не харесвам никой, мразя всички. Света е пълен с боклуци, а аз съм супер добър въпреки, че не се харесвам, не знаят ли тези хора,
че трябва да се държат еди как си, само ако се държат така всичко ще е наред,АЗ няма да се ядосвам на тях ще им е спокойно и ще са щастливи. Изпадам в
заблудата(Заблуда - погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда.
• В заблуда съм. Имам погрешна представа за нещо или за някого.), че трябда да променя еди кой си за да се чувствам добре, точно като анорексичката
която вижда 100 килограмовата жена в огледалото тя е убедена, че знае какъв е проблема, дебела е трябва да слабее, а всъщност е 30 кила, тоест тя е в
заблуда не вижда реалността такава каквато е всъщност, но иди и я разубеди, да видим дали можеш. Така и аз бях убеден, че трябва да променя хората край
мен. И се напъвах по всевъзможни начини, нали виждах, че всички са виновни за това, че АЗ не се чувствам добре. Можех да го правя като се държа мило с
тях, да им казвам колко ми харесва когато са еди какви си, тънко ги работех, другият вариант беше да ги овиквам и да ги изкарвам прости. Винаги аз
трябваше да съм правият, дори и нищо да не им казвах вътрешно знаех, че аз съм правият те грешат. И това ме изяждаше, трябва да отслабна още, трябва да
се променят, и някои успях да ги променя, но усилията и нервите които хвърлих в това да ги променям ме попиляха, трябваше да пия. Когато пиех нямаше
значение кой какво прави и какво говори как изглежда, нямаше значение какво не харесвам в себе си, всъщност аз обичах хората тогава и себе също, никога
не съм мислил, че имам проблеми с алкохола. Защо трябва да го спирам аз го пия защото имам други проблеми, не съм алкохолик? Нама да стане тоз номер, тогава не знаех, че един ден ще бъда принуден да го
направя, защото полудявах и можеше да убия някой или да се самоубия. Но самото спиране на алкохола ми изостри алкохолизма, спирането на пиенето не
лекувало алкохолизъм, не съм сто кила 30 съм. Изпадал съм в невероятно много заблуди, за себе си и за хората, но основната е, че трябва хората край мен
да се променят времето постоянно да е хубаво да не вали дъжд, сняг, да не пече много силно така, че на МЕН да ми е добре. Брат ми да не хрупа докато яде
салата. Винаги съм искал да нагласям света към мен, не аз да се приспособявам, за това ми е трудно да го правя, ами хората се държат по начин който на
мен не ми харесва и си мисля, че и те не ме харесват както аз не ги харесвам, и си има обяснение защо се получава така, но самото обяснение не ми лекува
алкохолизма, това е друга заблуда в която съм изпадал, че ако разбера точно как протича болестта алкохолизъм в главата ми аз ще мога да я контролирам, и
сядам и мисля, чета разни неща и мисля все повече и повече и си мисля, че съм открил някакви гениални неща, чета разни интелигентни книги и това, че ги
разбирам още повече ме кара да се чувствам над нещата над хората, всички са мишки не знаят за какво става на въпрос, АЗ знам всичко, аз не съм като тях.
Те не знаят през какво минавам аз, лесно им е на тях, ако имаха моите проблеми. Това е част от болестта ми.
• Болно самолюбие. Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.
Искам да докажа на целият свят, че аз много ги разбирам нещата, че аз съм номер едно. В училище 10 клас, си спомням как вървях като световен шампион-
наебан кълвач, и най красивата жена от училището до мен, как няма да вървя така като Дон Жуан е бил при мене на уроци, и тогава един съученик ме попита просто, защо като вървиш и се надуваш,
от тогава спрях да вървя така.
Винаги съм показвал един образ на хората който съм искал те да ме възприемат, че съм добър човек, че ЗНАМ всичко, и те могат да ме попитат за разни
неща, че съм справедлив и""честен"", много съм се напъвал да го постигна, но дълбоко в себе си винаги съм знаел, че не съм толкова добър за колкото се
представям и не знам всичко. Ако го четях това което пиша в момента и някой друг го беше написал, а аз не съм си лекувал алкохолизма щях да открия
разликите веднага, щях да си кажа, ами аз не знам всичко, не съм като този той се взема много на сериозно как може да твърдиш, че знаеш всичко.
Но това показва веднага, че аз ЗНАМ, че този човек е такъв и аз не съм като него, така е устроен моят начин на мислене да откривам разликите с хората,
аз винаги съм се сравнявал с тях и съм изпълнен с предразсъдъци(Предразсъдък - Траен, привичен лъжлив възглед. Имам предразсъдъци. Без предразсъдъци.),
ЗНАМ кой какво представлява, няма нужда да говоря с човека даже само по външният вид по това какво говори с хората, каква кола кара, каква жена до него
и го слагам на кантара, слагам го в категория еди какъв си и край никой не може да ме разубеди, че е друг.
И колкото повече си мисля, че знам, толкова повече се отдалечавам от истината и знам по малко, но изпадам в заблудата, че знам всичко. Това идва от
болното ми самолюбие, което е породено от голята разлика между това което действително мисля и чувствам и това което показвам на хората, маската, от там
се получава това, че аз не виждам истината също като тази анорексичка, аз не знам кой съм в действителност и не знам какво представляват хората около
мен, и ги осъждам, че са еди какви си. Но съм убеден, че знам всичко защото цял живот съм се напъвал да им покажа на тях, кой е номер едно, и се
чувствам над нещата, което усилва един мой недостатък на характера който произлиза от гордостта това е ЕГОЦЕНТРИЗМА.(м., само ед. Крайна форма в
проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
прил. егоцентричен, егоцентрична, егоцентрично, мн. егоцентрични. Егоцентрична личнос). Но в главата си имам машина за оправдание на МЕН и за ОБВИНЕНИЕ
на другите, която не ми дава да видя истината, а колкото по малко виждам истината по зле се чувствам и подхранвам гордостта(егоцентризма си). Този
недостатък расте аз ставам все по добър и не разбран, хората стават все по прости и виновни, дори визуално аз започвам да забелязвам недостатъците във
външният им вид, и се съсредоточавам над тях. Започват да ме отвръщават или другият вариант е да си мисля, че този човек не мога да го стигна той е
повече от мен, аз за нищо не ставам. Това идава от това, че самооценката ми изцяло минава през мнението на хората аз се сравнявам с тях но не знам, че го правя. Това дали аз ще се чувствам добре
зависи от това какво правят хората край мен, как се развива държавата, дали има още гладни деца в Сомалия, дали някой ще влезе в стаята ми докато пиша и
съм се съсредоточил, без да съобрази с това, че аз творя и най нагло се разкарва и дига шум около мен. АЗ НЕ ХАРЕСВАМ СВЕТА И СЕБЕ СИ ОПИТВАМ СЕ ДА ГО
ПРОМЕНЯ. Но даже това не ми е известно, защото аз съм убеден, че хората трябва да се променят, то е ясно аз съм сто кила. Това виждам в огледалото без
значение че съм 30 кила и все повече ще се опитвам да ги променям което ще ме побърка, защото те не искат да се променят и трябва да се пие пак, иначе мога да пия мога и да не пия.
Както и да е исках да кажа много неща в много малко текст, няма как да стане. Просто вече колкото по малко се напъвам да знам, повече неща научавам приближавам се до
истината, каквото и да означава това истина и все по добре се чувствам, вече знам, че съм 30 кила и няма нужда да отслабвам, хората не са виновни,
държавата не е виновна, не е вярно, че не ставам за нищо, не е вярно, че съм повече от другите хора имаме различни качества. Аз съм болен човек който е
намерил хапчето за болестта си и от мен зависи дали ще го пия всеки ден за да се чувствам добре, живея само в този ден, наистина живея, не си живея в
главата. Мога да кажа само, че съм благодарен, че открих този нов свят, хората не са виновни аз съм проблема, и вече наистина мога да кажа, че знам как
да реша този проблем, знам също, че от мен зависят много малко неща дори и възстановяването ми, само трябва всеки ден да прилагам тези принципи във
всичките си дела.
Истината се крие под купчини от обвинения на другите и мен, под оправдания, обяснения, оплаквания, под сравнения с хората и мен, под ЗНАМ, под АКО беше
станало еди какво си щеше да стане еди какво си, и много други такива, и най отдоло се крие истината, а тя е част от Бог, тази частица съм аз, без значение дали аз съм я
харесвал или не, родил съм се дете, чисто обичащо всичко и всички, но съм затрупан от тази помия и никой не ме е затрупал с нея аз съм го направил и сега аз
ще се разровя купчината с помощта на Бог който работи в мен и във всички нас, чрез нас и по други начини които само той си знае, но АЗ мога да си
помисля, че ги знам и да започна да въртя теории. И когато разровя купчината, няма да има нужда да стоя вече на тази земя, а може и да има НЕ ЗНАМ, нищо
не знам със сигурност вече освен това, че трябва да разровя тази купчина и да помагам на хората да разровят своите ако искат изобщо да го правят, и
разравяйки моята да внимавам да не хвърлям върху чуждите купчини.
Благодарен съм, че участвам в това невероятно приключение наречено АА, благодарен съм, че участвам в този живот точно по този начин, въпреки
невероятните душевни и психически страдания през които минах, само мога да бъда благодарен защото сега имам база за сравнение и мога да оценя и най дребното на пръв
поглед нещо което ми се случва в живота и да му се радвам, благодарен съм, че съм толкова спокоен и щастлив, въпреки, че нямам много неща които съм си
мислил, че трябва да имам, че тогава да съм добре.
Успех на всички!
|
Анорексичката