Тогава обаче се говори за друго състояние или заболяване и алкохолът е следствие.
...................................................
Точно така алоне, точно така! Алкохолът е следствие. Точно така съм казвал, за да оправдая своето пиене. И не съм осъзнавал колко съм прав, докато съм искал да кажа, че нямам проблеми с алкохола. И по-точно, докато съм искал да кажа, че ако се оправят обстоятелствата наоколо, то тогава ще спра да пия. Когато имам пари, когато имам работа, когато имам кола, когато имам жена, когато комунистите загубят изборите, когато хората станат честни, когато времето се стопли, когато настъпи ерата на Водолея, когато мръсниците изчезнат, когато хората разберат колко са грешали спрямо мене, когато, когато, когато.

Алкохолът е следствие.
Дори, когато не съм разбирал за какво говоря, съм говорил верните неща. Нямам проблеми с алкохола. Или съотношението на един алкохолик към алкохола е равно на съотношението на туберколозен с температурата. Има връзка, но нито алкохолът причинява алкохолизма, нито температурата причинява туберколозата. Както алкохолът е следствие на алкохолизма, както много добре го каза, така и температурата е следствие, а не причинител, на алкохолизма. Съответно, както досега изяснявахме, има голяма разлика между един алкохолик и един неалкохолик. Макар и двамата да пият. Макар и двамата да пукнат от пиене. Както има и голяма разлика между един алкохолик и един проблемен пияч, дори когато и двамата да не пият.

Един от основните ми проблеми да разбера за какво става въпрос е била абсолютната увереност, че ЗНАМ. Знам какво е това алкохолизъм. Знам кой е алкохолик. Знам, че който пие е алкохолик, а който не пие не е алкохолик. Знам, че хората пият поради някаква причина. Знам, че „той уж е интелигентно момче“. Знам, че е въпрос на воля. Знам, че щом брат ми може да пие така, значи и аз мога да пия така. Знам, че мога сам. Знам, че щом човек иска едно нещо, то той може да го направи. Знам, знам, знам. Знаел съм абсолютно всичко, но не защото съм бил папагал. Не съм си мислел, че съм папагал. Мислел съм си, че ги разбирам нещата доста повече от другите хора. Доста по-интелигентен съм, доста по-умен съм, доста повече съм чел, образован съм, с изострено чувство за справедливост. Мислел съм, че аз съм ги измислил нещата. Или виждам доста по-ясно от останалите. Но откъде е дошло това, което съм си мислел, че ЗНАМ? Е, как може един човек, който знае, да научи нещо ново, да види нещо ново, да чуе нещо ново, да помисли върху нещо? Как и защо да разсъждавам и да мисля върху неща, което знам? Как да стане това.

Знаел съм.

„Човек е така устроен, че мисли предимно с готови шаблони и формули, сиреч не така, както той си избира, а както - доколкото помни - е обичайно да се говори....“
Томас Ман, „Йосиф в Египет“, Златна колекция ХХ век

Затова е много полезно да забравя какво знам за алкохола и алкохолизма. Да се направя, че не знам. Щото съм много умен и не може да не знам. Особено такива прости работи. Както са забравили братя Райт, че човекът не може да лети. Да забравя и да задам отново един много важен въпрос. Или няколко много важни въпроса:

1.Какво е това алкохолизъм?
2.Какво е това алкохол?
3.Има ли разлика между алкохолизъм и алкохол?