На една от последните сбирки и в група на АА "Приятели" и в група на АА "Само за днес" дойде алкохоличка, която за малко да направи 22 години трезвост. Пробила се на 20.04. 2014 - та, след това пак на 06.05. 2014 - та. Обажда се на алкохолик от времето, когато е ходила на сбирки на АА, т.е. преди 19- 20 години, за да го чуе, за да сподели с него за пробива си, питала се е, дали ако дойде на сбирка, след като толкова години не е идвала и сподели истината за себе си, няма да попречи на някого в АА. Почти дословно цитирам какво сподели:"Двадесет и две години бях трезва. Направих кариера, имам всичко към което съм се стремила...Синът ми се обади, разстроих се и пих. Всъщност, единствената причина, за да се пробия е това, че съм алкохоличка. След като и на 06.05. пих, проумях, че трябва да се върна в АА, иначе знам какво ще последва, трети, четвърти път и спиране няма. Започват запоите."

Смятайте, след близо 22 години трезвост.., не идва в АА, прави кариера и я направила...И едно обаждане от сина й...Нещо не й харесва, нещо не е в нейната логика за нещата и пробив. И идва на сбирка, и честно споделя. Много съм благодарен на тази жена - и за споделеното, и за честността.

Всеки има избор. Аз се доверявам на опита на тази алкохоличка, на АА и на Бог, Този, Когото се опитвам да опознавам, чрез съзнателна връзка.

Едно е да вярваш в нещо със знанието за това нещо, от разказите на очевидци за това нещо, съвсем друго е личното ми преживяване с това нещо. За мен знанията пречат за преживяването. Аз знам, че нищо не знам, ама не защото го е казал еди кой си мъдър човек, аз съм го прочел, вече го знам...Друг е пътят, моят път. Този път, който аз минавам по 12 - те духовни принципа, програмата на АА. Светлината по пътя са 12 - те принципа на АА. Светлината е една и съща за всеки, но пътят, пътят е различен за всеки. Ей, на това се доверих и избягах от объркващите мисли на болното ми его, че ако упражнявам програмата на АА, ще стана еднакъв с другите, които я правят...Напротив, всеки ден се убеждавам, че съм уникален с това, което Бог има за мен, а не уникален с това, което аз имам за света, както си мислех и много си вярвах, преди да дойда в АА - мнение, мое собствено мнение за всичко, включително и мнение за моето собствено мнение...Как да започна да правя нещо съвсем ново, когато съм на 52 години и съм с мнението, че знам всичко и най - важното, какво точно на мен ми е нужно, за да бъда щастлив. Всъщност, най - важното беше/от което вече се отказах/, че аз и само аз знам и съм наясно кое е най - доброто и полезното за мен, което трябва да правя, за да се чувствам щастлив.

Днес мисленето ми е на зависим човек. Как го усещам? Ами постянно в главата ми са мислите как ще се справя със задълженията, които имам не само за днес. И защо го правя? Ами, за да си покажа, че съм независим. Много години живях в това поведение. Цяло нещастие, докато се напъвам да се справя с всичко, защото само така ще бъда щастлив. А кое е това всичко? Ами пак моето и само моето мнение за това "всичко".

Независим съм, когато завися единствено и само от Бог. Трудна работа, непонятни действия и мисли за моя невероятен интелект, образование, самотна воля, борби от всякакъв вид...И всичко като пряк резултат от "извънземното" ми чувство да се себецентрирам навсякъде и във всичко.

Но имам избор, имам решение за проблема. И съм благодарен.