|
|
| Тема |
 моята алкохолна история накратко |
|
| Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
| Публикувано | 26.05.14 18:07 |
|
|
|
Започнах да пия още като ученик. Постепенно болестта ми се развиваше. Загубих работата си, а след това още много пъти това се повтаряше. Накрая се паркирах в лудницата и не можех да оцелея в нормалния живот. И така с години. То не бяха психиатри, хапчета, билки, терапии, воля и така нататък. Срещнах се със хора от анонимни алкохолици отдавна и отначало гледах с недоверие и насмешка. Къв Бог, кви пет лева, кви са тия глупости, програми, инвентаризации, дрън-дрън. Тия не са у ред бе. Те трезви, работят, здрави, ухилени, пък мене ме карат в насипно състояние на умиране в лудницата, обаче аз съм в ред, те - не. Бая време ми трябваше да загрея, че може и 1% да не съм прав. То тая болест направо те прави къорав за очевадното. Взех да ходя по сбирки и нищо да не правя и пак се запивах. После взех да се мъча да правя каквото на мен ми оттърва и както аз смятам за правилно. И се запивах. А бе хората минали по тоя път са милиони, обаче аз съм по-умен от тях. И знам нещата най-добре. Ето това мили хора е объркващата страна на болестта. Не можеш да видиш истината. Това животно се защитава със зъби и нокти. За алкохолиците от безнадеждния тип какъвто съм аз, изхода е един - действия по програмата на АА така, както е написана в голямата книга. Другите пътища са ясни. Затвор. Лудница. Смърт.Желая успешно възстановяване на всички и колкото по-рано се усетят, толкова по-добре. По-малко поражения и ужас! Разбира се, всеки е в правото си да прави каквото смята за правилно. Тук споделям моята история. А иначе ако почна подробности мога да издам роман.
| |
| |
| 
|
|
