Очаквах отговор, но няма такъв, за мен Програмата на Анономни алкохолици е път към Бог, тя така е устроена, такава е същността и, така е замислена, човек като прави прави стъпките, като се труди, за намери пътя към Бог, да открие Божията воля и да я следва.
Не мога да си представя как може да си в АА, и да останеш атеист, или да не се молиш, ами то това е основата, да се научи човек да се моли за хората, за които в една друго време и реалност би мразил, би преследвал и би им отмъщавал.
Това е първото нещо, между другото, което ме стъписа, учуди ме, и ми беше най-трудно, да се науча да се моля за човек, който така ме дразни, така ме ядосва, ама така ми ходи по нервите, че просто нямам думи, това е за мен повратната точка, момента, в който обръщаш посоката, оставяш всичко старо, и правиш нещо различно, ново.
Всъщност така го обясняват и Джо и Чарли, и това съм запомнила аз, и това правя.
Промяна, промяна, промяна, промяна ...
Преди време, едно момиче, доста болно, и физически зле, идваше на сбирки, сега дори не може да идва и на сбирки, та по-миналата година, като дойде на новата сбирка, и ме попита, директно, еди кой си, какъв ти е, още, къде работиш, и какво правиш, аз и отговорих на въпросите, тя ме погледна и ми каза, хм, едно и също е при теб, няма промяна ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите