Лично за себе си мога да кажа че споделям почти всичко за което се сетя.Та аз постоянно се криех,лъжех и живеех един двойнствен живот.Накрая даже не ми пукаше за хорското мнение,сега пак не ми пука.Споделям си всичко,и ако някой събрат или сестра си вземе поука от моите грешки,това би ме радвало.А кой каквото иска да си говори,аз на хората устата не мога да запуша.Старая се да общувам по същият начин и в семейството-каквото ми е в главата това и на устата.И ми е ясно почна ли да бъда нечестен с себе си и околните-запиването ми е неизбежно.А и между другото човека който за сега от както съм трезвен е успял да ме изкара от нерви е съпругата ми.Но съм и много благодарен за подкрепата която получавам от нейна страна.