Това, което се опитвам да не забрявам всеки ден, което най-вероятно е свързано с психиката ми, с мозъка ми и с душевността ми, и да си го напомням, че не мога да смилам така, както другите хора събитията, имам нужда от малко повече време за приемането и осъзнаването на реалността, или на това, което се случва около мен, че имам защитни механизми, като отхвърляне и отричане на събития, които са неприятни или плашещи за мен, и че възприемам нещата повече емоционално, отколкото рационално.
Това се опитвам да не забравя, и да приемам, че по това се различавам от хората около мен.