Сещам се че преди като пиех не отказвах нищо на хората. Ама кой каквото измислил и айде и аз да не изпусна нещо, да не си помислят нещо лошо, да извлека някаква полза и какви ли не глупости. Един ден ми звънна един приятел с поредната идея очаквайки да се съглася. Ами не се съгласих и отказах точно два пъти. В един момент проумях, че мога да решавам да казвам да или не и не съм длъжен да се връзвам на всяка простотия. Да се казва "НЕ" не било толкова трудно и аз го казвам когато е необходимо. Всеки може да си мисли за мен каквото си поиска и това не е моя работа. Разбрах, че това е част от свободата която ми дава програмата. Да съм независим от мнението на хората. Понякога усещането е страхотно. Затова казвам "НЕ" и се чувствам свободен. Това да се уйдисва на всяка простотия не си е работа за мен. И по добре да кажа "не" отколкото да се чудя как да излизам и да се измъквам от ситуация когато съм казал вечното "да". Разбрах, че трябва да имам мнение и когато е необходимо да мога да го изразявам.
Хубав и ползотворен ден на всички.